Аудио-версия на Библия, сиреч книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет, издание на Св. Синод на Българската православна църква (1982 г.). Официален библейски превод на БПЦ, който се използва за богослужебни цели. Audio version of the Bulgarian Orthodox Bible (BOB), authorized version of the Bulgarian Orthodox Church. Official liturgical translation. 

Синодално издание (1982 г.)

Четвърто издание © Българско библейско дружество, 2006, 2015. © дигитализирана версия: Българско библейско дружество 2016

Б еше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра ѝ Марта.
(А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.)
Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!
Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий.
А Иисус обичаше Марта, и сестра ѝ, и Лазаря.
А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше.
След това рече на учениците: да идем пак в Иудея.
Учениците Му рекоха: Равй, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш?
Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят;
а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него.
Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя.
Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване.
Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря;
ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него.
Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него.
Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба.
А Витания беше близо до Иерусалим, около петнайсет стадии;
и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им.
Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи.
Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.
Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог.
Иисус ѝ рече: брат ти ще възкръсне.
Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.
Иисус ѝ рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее.
И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това?
Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света.
Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика.
Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него.
(Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.)
Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире ѝ, мислейки, че отива на гроба – да плаче там.
А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.
Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се
и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж.
Иисус се просълзи.
Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал.
Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре?
А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре ѝ.
Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена.
Иисус ѝ дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?
Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!
И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.
Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него.
А някои от тях отидоха при фарисеите и им разправиха, що стори Иисус.
Тогава първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казваха: какво да правим? Тоя Човек върши много чудеса.
Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него, – и ще дойдат римляни, та ще ни разорят и страната и народа.
Един пък от тях, на име Каиафа, който нея година беше първосвещеник, им рече: вие нищо не знаете,
нито помисляте, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине.
И това не от себе си каза, но като беше нея година първосвещеник, предсказа, че Иисус ще умре за народа,
и не само за народа, но за да събере наедно и разпилените чеда Божии.
От тоя ден, прочее, се сговориха да Го убият.
Поради това Иисус вече не ходеше явно между иудеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в града, наричан Ефраим, и там стоеше с учениците Си.
Наближаваше Пасха иудейска, и мнозина от цялата страна отидоха в Иерусалим пред Пасха, за да се очистят.
Тогава диреха Иисуса и, стоейки в храма, думаха си един другиму: как ви се струва? Дали не ще дойде на празника?
А първосвещениците и фарисеите бяха дали заповед, ако някой узнае де е, да обади, за да Го уловят.

استمع إلى От Иоана свето Евангелие 11