А ние имаме това съкровище в пръстени съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.
Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние;
гонени сме, но не изоставени; поваляни сме, но не погубени.
Винаги носим в тялото си убиването на Господ Исус, за да се яви в тялото ни и животът на Исус.
Защото ние, живите, винаги сме предавани на смърт заради Исус, за да се яви и животът на Исус в нашата смъртна плът.
Така че смъртта действа в нас, а животът във вас.
А като имаме същия дух на вяра, както е писано: „Повярвах, затова и говорих“ , то и ние, понеже вярваме, затова и говорим;
понеже знаем, че Този, Който е възкресил Господ Исус, ще възкреси и нас заедно с Исус и ще ни представи заедно с вас.
Защото всичко това е заради вас, така че благодатта, умножена чрез мнозината, които са я получили, да произведе изобилно благодарение за Божия слава.
Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.
Защото нашата кратковременна лека скръб произвежда все повече и повече една изобилна вечна слава за нас,
които не гледаме на видимите, а на невидимите неща ; защото видимите са временни, а невидимите – вечни.