7
Защитната реч на Стефан
1Тогава първосвещеникът каза: Вярно ли е това?
2 #
Д.А. 22:1
А той каза: Братя и бащи, слушайте: Бог на славата се яви на отца ни Авраам, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му каза:
3 #
Бит. 12:1; Неем. 9:7 „Излез от отечеството си и изсред рода си и иди в земята, която ще ти покажа.“
4 #
Бит. 12:7, 13:15, 15:3,18, 17:8, 26:3 Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тази земя, в която вие сега живеете.
5И не му даде наследство нито педя земя, а обеща да я даде за притежание на него и на потомството му след него, когато той още нямаше дете.
6 #
Бит. 15:13,16; Изх. 12:40; Гал. 3:17 И Бог му говор, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, където щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.
7 #
Изх. 3:12
Но Аз, каза Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и след това ще излязат и ще Ми служат на това място.
8 #
Бит. 10:11, 17:9, 21:2-4, 25:26, 29:31, 30:5, 35:18,22,23 И му даде в завет обрязването; и така от Авраам се роди Исаак и го обряза в осмия ден; от Исак се роди Яков, а от Яков – дванадесетте патриарси.
9 #
Бит. 37:4,11,28, 39:2,21,23; Пс. 105:17 А патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет; обаче Бог беше с него
10 #
Бит. 41:38,41, 42:6 и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар – Фараон, който го постави управител над Египет и над целия си дом.
11 #
Бит. 41:54
И настана глад по цялата Египетска и Ханаанска земя и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.
12 #
Бит. 42:1
А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първо бащите ни;
13 #
Бит. 45:4,16 и на втория път Йосиф се откри на братята си и родът на Йосиф стана известен на Фараон.
14 #
Бит. 45:9,27, 46:27; Вт. 10:22 Йосиф прати да повикат баща му Яков и целия му род, седемдесет и пет души.
15 #
Бит. 46:5, 49:33; Изх. 1:6 И така, Яков слезе в Египет, където умря, той и бащите ни;
16 #
Бит. 23:16, 33:19, 50:13; Изх. 13:19; И.Н. 24:32 и ги пренесоха в Сихем и ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил с пари в сребро от синовете на Емор.
17 #
Бит. 15:13; Изх. 1:7-9; Пс. 105:24,25; Д.А. 7:6 А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше дал с клетва на Авраам, народът беше нараснал и се беше умножил в Египет,
18докато се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Йосиф.
19 #
Изх. 1:22
Той постъпваше коварно против нашия род и дотолкова притесняваше бащите ни, че да хвърлят децата си, за да не остават живи.
20 #
Изх. 2:2; Евр. 11:23 В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете и когото храниха три месеца в бащиния му дом.
21 #
Изх. 2:5,10 И когато го подхвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.
22 #
Лука 24:19
И Моисей беше научен на цялата египетска мъдрост и беше силен в слово и дело.
23 #
Изх. 2:11,12 А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си, израилтяните.
24 #
Изх. 2:12
И като видя да онеправдават един от тях, защити го и отмъсти за потискания, като уби египтянина,
25като мислеше, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.
26 #
Изх. 2:13
На следващия ден той се появи, когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Хора, вие сте братя; защо си вредите един на друг?
27 #
Лука 12:14; Д.А. 4:7 А този, който онеправдаваше ближния си, отблъсна Моисей и каза: Кой те е поставил началник и съдия над нас?
28И мене ли искаш да убиеш, както уби вчера египтянина?
29 #
Изх. 2:15,22, 4:20, 18:3,4 Поради тази дума Моисей побегна и стана пришълец в Мадиамската земя, където му се родиха двама сина.
30 #
Изх. 3:2
И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел от Господа в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на един горящ бодлив храст.
31А Моисей, като видя гледката, се почуди; но когато се приближаваше да разгледа, дойде глас от Господа:
32 #
Евр. 11:16
„Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов.“ И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.
33 #
Изх. 3:5; И.Н. 5:15 И Господ му каза: „Събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.
34 #
Изх. 3:7
Видях страданието на народа Ми, който е в Египет, чух стенанието им и слязох, за да ги избавя. И сега ела, и ще те изпратя в Египет.“
35 #
Изх. 3:10, 14:19; Чис. 20:16 Този Моисей, когото бяха отказали да приемат, като му казаха: Кой те постави началник и съдия? Него Бог чрез ръката на ангела, който му се яви в бодливия храст, изпрати и за началник, и за избавител.
36 #
Изх. 7:11,14, 12:41, 14:21,27-29, 16:1,35, 33:1; Пс. 105:27 Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червено море и в пустинята през тези четиридесет години.
37 #
Вт. 18:15,18; Мат. 17:5; Д.А. 3:22 Този е същият Моисей, който каза на израилтяните: „Бог ще ви издигне от братята ви Пророк, както издигна и мене.“
38 #
Изх. 19:3,17, 21:1; Вт. 5:27,31, 33:4; Ис. 63:9; Йоан 1:17; Рим. 3:2; Гал. 3:19; Евр. 2:2 Това е онзи, който е бил сред събранието в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас;
39когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха и в сърцата си се върнаха назад в Египет,
40 #
Изх. 32:1
като казаха на Аарон: „Направ ни богове, които да ходят пред нас, защото този Моисей, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана.“
41 #
Вт. 9:16; Пс. 106:19 И през онези дни те си направиха теле и принесоха жертва на идола, и се веселиха с това, което техните ръце бяха направили.
42 #
Вт. 4:19, 17:3; 4 Ц. 17:16, 21:3; Пс. 81:12; Йер. 19:13; Йез. 20:25,39; Ам. 5:25; Рим. 1:24; 2 Сол. 2:11 Затова Бог се отвърна от тях и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците:
„Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви
четиридесет години в пустинята?“
43 #
Ам. 5:25
Напротив, носехте скинията на Молох
и звездата на бога Рефан,
изображенията, които си направихте, за да им се кланяте;
затова ще ви преселя оттатък Вавилон.
44 #
Изх. 25:40, 26:30; Евр. 8:5 Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Онзи, Който каза на Моисей да я направи по образеца, който бе видял;
45 #
И.Н. 3:14; Неем. 9:24; Пс. 44:2, 78:55; Д.А. 13:19 която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исус Навин във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; и така стоеше до дните на Давид,
46 #
1 Ц. 16:1; 2 Ц. 7:2; Пс. 89:19, 132:5; Д.А. 13:22 който придоби Божието благоволение и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.
47 #
3 Ц. 6:1, 8:20; 1 Лет. 17:12; 2 Лет. 3:1 А Соломон Му построи дом.
48 #
3 Ц. 8:27; 2 Лет. 2:6, 6:18; Д.А. 17:24 Но Всевишният не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророкът:
49 #
Ис. 66:1; Мат. 5:34,35, 23:22 „Небето Ми е престол.
А земята е Мое подножие.
Какъв дом ще построите за Мене –
казва Господ, –
или какво е мястото за Моя покой?
50 Не направи ли Моята ръка всичко това?“
51 #
Изх. 32:9, 33:3; Лев. 26:41; Вт. 9:13, 10:16; Ис. 48:4; Йер. 4:4, 6:10, 9:26; Йез. 44:9 Твърдоглави и с необрязано сърце и уши! Вие винаги се противите на Святия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие.
52 #
2 Лет. 36:16; Мат. 21:35, 23:34,37; Д.А. 3:14; 1 Сол. 2:15 Кого от пророците не гониха бащите ви? А при това и избиха онези, които предизвестиха за идването на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци,
53 #
Изх. 20:1; Вт. 33:2; Гал. 3:19; Евр. 2:2 вие, които приехте закона чрез ангелско служение и не го опазихте.
Убиването на Стефан с камъни
54 #
Д.А. 5:33
А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби към него.
55 #
Д.А. 6:5,10 А Стефан, изпълнен със Святия Дух, погледна към небето и видя Божията слава и Исус, стоящ отдясно на Бога;
56 #
Йез. 1:1; Дан. 7:13; Мат. 3:16; Д.А. 10:11 и каза: Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, Който стои отдясно на Бога.
57Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и като един се нахвърлиха върху него.
58 #
Лев. 24:16; Вт. 13:9,10, 17:7; 3 Ц. 21:13; Лука 4:29; Д.А. 8:1, 22:20; Евр. 13:12 И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни по него. И свидетелите сложиха дрехите си при краката на един млад мъж на име Савел.
59 #
Пс. 31:5; Лука 23:46; Д.А. 9:14 И хвърляха камъни върху Стефан, който призоваваше Христа с думите: Господи Исусе, приеми духа ми.
60 #
Мат. 5:44; Лука 6:28, 23:34; Д.А. 9:40, 20:36, 21:5; 1 Кор. 4:12 И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им зачитай този грях. И като каза това, заспа.