Защото законът, като съдържа в себе си само сянката на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота онези, които пристъпват да жертват.
В противен случай те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, веднъж очистени, не биха имали вече никакво изобличение на съвестта за грехове.
Но с тези жертви всяка година става напомняне за греховете.
Защото не е възможно кръв от телета и козли да отмахне грехове.
Затова Христос, като влиза в света, казва:
„Жертва и принос не си поискал,
но си Ми приготвил тяло;
всеизгаряния и приноси за грях не са Ти угодни.
Тогава казах: Ето, дойдох
(в свитъка на книгата е писано за Мене)
да изпълня Твоята воля, о, Боже.“
Като казва първо: „Жертви и приноси, и всеизгаряния, и приноси за грях не си поискал, нито са Ти угодни“ (които впрочем се принасят според закона),
после казва: „Ето, дойдох да изпълня волята Ти.“ Това означава: Той отмахва първото, за да постанови второто.
С тази воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж завинаги.
И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;
но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога
и оттогава насам чака, докато се положат враговете Му за Негово подножие.
Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават.
А и Святият Дух ни свидетелства за това; защото след като е казал:
„Ето завета, който ще сключа с тях
след онези дни, казва Господ:
Ще положа законите Си в сърцата им
и ще ги напиша в умовете им“ , прибавя:
„И греховете им, и беззаконията им няма да помня вече.“
А където има прощение за тези неща, там вече няма принос за грях.