Яков, слуга на Бога и на Господ Исус Христос, до дванадесетте пръснати племена: Поздрав!
Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания,
като знаете, че изпитанието на вашата вяра поражда търпение.
А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък.
Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена.
Но да проси с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.
Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,
понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.
Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се издига,
а богатият – когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.
Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът ѝ окапва и красотата на нейния изглед изчезва; така и богатият ще повехне в пътищата си.
Блажен онзи човек, който устоява на изкушение; защото като бъде одобрен, ще приеме за корона живота, който Господ е обещал на онези, които Го обичат.
Никой, който бива изкушаван, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава.
А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст;
и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.
Не се заблуждавайте, любезни мои братя!
Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна.
От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.