А на Елисавета дойде времето да роди; и тя роди син.
И като чуха съседите и роднините, че Господ показал към нея велика милост, се радваха с нея.
И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по името на баща му.
Но майка му каза: Не, ще се нарече Йоан.
Казаха: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име.
И запитаха баща му със знаци как би искал той да го нарекат.
А той поиска дъсчица и написа тези думи: Йоан му е името. И те всички се зачудиха.
И начаса устата му се отвори и езикът му се развърза, и той проговори и благославяше Бога.
И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея.
И всички, като чуха, пазеха това в сърцата си, като казваха: Какво ли ще бъде това дете? Защото Господнята ръка беше с него.
Тогава баща му Захария се изпълни със Святия Дух и пророкува, като казваше:
Благословен Господ, Израилевият Бог,
защото посети Своя народ и извърши изкупление за него.
И издигна рог на спасение за нас
в дома на слугата Си Давид
(както е говорил чрез устата на святите Си пророци от вековете),
избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят,
за да покаже милост към бащите ни
и да спомни святия Свой завет,
клетвата, с която се закле на баща ни Авраам:
да даде на нас, освободени от ръката на неприятелите ни,
да Му служим без страх,
в святост и правда пред Него, през всичките си дни.
Да! И ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; защото ще вървиш пред Господа, за да приготвиш пътищата за Него.
За да дадеш на Неговия народ да познае спасение
чрез прощаване греховете им,
поради съкровеното милосърдие на нашия Бог,
с което ще ни посети зора отгоре,
за да осияе седящите в тъмнина и в смъртна сянка;
така че да насочи стъпките ни в пътя на мира.
А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустинята до деня, когато се яви на Израил.