И, ето, някой законник се изправи и Го изпитваше, като каза: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?
А Той му каза: Какво е писано в закона, какво четеш?
А той отговори: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и всичкия си ум и ближния си както себе си.“
Исус му каза: Правилно отговори; това прави и ще живееш.
Но той, понеже искаше да оправдае себе си, каза на Исус: А кой е моят ближен?
Исус отговори: Някой си човек слизаше от Йерусалим в Йерихон; и се натъкна на разбойници, които го съблякоха и нараниха, и си отидоха, като го оставиха полумъртъв.
А случайно един свещеник слизаше по онзи път и като го видя, отмина на отсрещната страна.
Също и един левит, като стигна до това място и го видя, отмина на отсрещната страна.
Но един самарянин, като пътуваше, дойде на мястото, където беше той, и като го видя, смили се,
приближи се и превърза раните му, като изля на тях елей и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.
И на следващия ден извади два динария, даде ги на гостилничаря и каза: Погрижи се за него; и каквото повече похарчиш, на връщане аз ще ти заплатя.
Кой от тези трима ти се вижда да се е показал ближен на нападнатия от разбойниците?
Той отговори: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави така.
И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.
Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.
А Марта, понеже се улисваше в голямо шетане, пристъпи и каза: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Кажи да ми помогне.
Но Господ отговори: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;
но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея.