А в онези дни излезе заповед от Цезаря Август да се извърши преброяване по цялата земя.
Това беше първото преброяване, откакто Квириний управляваше Сирия.
И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.
И така, отиде и Йосиф от Галилея, от град Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем (понеже той беше от дома и рода на Давид),
за да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше непразна.
И когато бяха там, дойде време да роди.
И роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.
А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража около стадото си.
И ангел от Господа застана пред тях и Господнята слава ги осия; и те се изплашиха много.
Но ангелът им каза: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци.
Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.
И това ще ви бъде знакът – ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли.
И внезапно заедно с ангела се яви множество небесно войнство, което хвалеше Бога с думите:
Слава на Бога във висините.
И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.
Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си казаха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, за да видим това, което е станало, както Господ ни изяви.
И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, Който лежеше в яслите.
И като видяха, разказаха онова, което им беше известено за това Детенце.
И всички, които чуха, се учудиха на това, което овчарите им казаха.
А Мария пазеше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си.
И овчарите се върнаха, като славеха и хвалеха Бога за всичко, което бяха чули и видели, според както им беше казано.
След като се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детенцето, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела, преди да е било заченато в утробата.