Лука 5:1-11

А веднъж, когато множеството Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро. И видя две ладии, които стояха край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си. И като влезе в една от ладиите, която беше на Симон, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна и поучаваше множеството от лодката. След като престана да говори, каза на Симон: Оттегли лодката към дълбокото и хвърлете мрежите за улов. А Симон отговори: Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме; но щом казваш, ще хвърля мрежите. И като направиха това, уловиха твърде много риба, така че мрежите им се прокъсваха. И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии – дотолкова, че щяха да потънат. А Симон Петър, като видя това, падна в краката на Исус и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек. Понеже той и всички, които бяха с него, се смаяха от улова на рибите, които хванаха, също и Яков и Йоан, синове на Зеведей, които бяха Симонови съдружници. А Исус каза на Симон: Не бой се; отсега нататък ще ловиш човеци. И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него.