И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество и книжници, които се препираха с тях.
И веднага, когато цялото множество Го видя, смая се и се завтече към Него, и Го поздравяваха.
А Той ги попита: За какво се препирате с тях?
И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух.
И където и да го хване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява; и говорих с Твоите ученици да изгонят духа, но не можаха.
А Той отговори: О, роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мен.
И го доведоха при Него. И когато обладаният Го видя, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен.
Исус попита баща му: От колко време му става така? А той каза: От детинство.
И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш, направи нещо, смили се над нас и ни помогни.
А Исус му каза: Ако можеш да повярваш! Всичко е възможно за този, който вярва.
Веднага бащата на детето извика и каза: Вярвам, Господи! Помогни на моето неверие.
А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, като му каза: Душе ням и глух, Аз ти заповядвам: Излез от него и да не влезеш повече в него.
И духът, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и детето стана като мъртво, така че повечето хора мислеха, че е умряло.
Но Исус го хвана за ръката и го вдигна; и то стана.
И когато влезе в къщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним?
Той им каза: Този род с нищо не може да излезе освен с молитва и пост.