Но това не означава, че Божието слово не се е сбъднало. Защото не всички, които са от Израил, духовно са израилтяни,
нито са всички Авраамови чеда, понеже са Авраамово потомство; но „в Исаак, казва Бог, ще се наименува твоето потомство“.
Значи, не децата, родени по плът, са Божии деца; а децата, родени според обещанието, се смятат за потомство.
Защото това беше нещо обещано, понеже каза: „Ще дойда по това време и Сара ще има син.“
И не само това, но и когато Ревека зачена от един – от нашия отец Исаак,
макар че близнаците още не бяха родени и не бяха още направили нещо добро или лошо, но за да почива Божието намерение по избор, не на дела, а на Онзи, Който призовава,
ѝ се каза: „По-големият ще слугува на по-малкия“;
както е писано: „Яков възлюбих, а Исав намразих.“
И така, какво? Да кажем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!
Защото каза на Моисей: „Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля.“
И така, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.
Защото Писанието казва на Фараона: „Именно затова те издигнах, за да покажа в тебе силата Си и да се прочуе името Ми по целия свят.“
И така, към когото иска, Той показва милост и когото иска – закоравява.