Деяния на светите Апостоли 19
19
ГЛАВА 19.
1 # Деян. 18:21. Докле Аполос беше в Коринт, Павел премина през горните страни, дойде в Ефес и, като намери там някои ученици,
2 # Иоан. 7:39.каза им: като повярвахте, приехте ли Светаго Духа? А те му отговориха: нито сме и чули, дали има Дух Светии.
3Той им рече: а в какво се кръстихте? Те отговориха: в Иоановото кръщение.
4 # Мат. 3:11. Марк. 1:8. Лук. 3:16. Иоан. 1:26. Деян. 1:5.Павел каза: Иоан кръщава с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Оногова, Който иде след него, сиреч, в Христа Иисуса.
5Като чуха това, те се кръстиха в името на Господа Иисуса.
6 # Деян. 8:17.И когато Павел възложи на тях ръце, слезе върху им Дух Светий, и те почнаха да говорят на разни езици и да пророчествуват.
7Всички бяха около дванайсет души.
8А като влезе в синагогата, Павел проповядваше без страх и през три месеца наред беседваше и увещаваше за царството Божие.
9Но понеже някои се ожесточаваха и упорствуваха, злословейки пътя Господен пред народа, той, като ги остави, отдели учениците и всекидневно проповядваше в училището на някого си Тирана.
10 # 2 Тим. 1:15.Това трая до две години, тъй че всички жители на Асия, както иудеи, тъй и елини, чуха словото на Господа Иисуса.
11 # Марк. 16:20. Иоан. 14:12.А Бог правеше немалки чудеса чрез ръцете Павлови,
12тъй че донасяха и полагаха върху болните кърпи и убруси от снагата му, и болестите им се махваха, и злите духове излизаха из тях.
13Някои пък от иудейските заклинатели-скитници наченаха да изговарят името на Господа Иисуса над ония, които имаха зли духове, и казваха: заклеваме ви в Иисуса, Когото Павел проповядва.
14Това правеха някои си седем сина на иудейския първосвещеник Скева.
15 # Марк. 1:24, 34.А злият дух отговори и рече: Иисуса познавам и Павла зная; но вие кои сте?
16И скочи върху им човекът, у когото имаше зъл дух и, като ги завладя, прояви срещу тях такава сила, че те, голи и ранени, избягаха от оная къща.
17Това стана известно на всички иудеи и елини, които живееха в Ефес, и всички тях нападна страх; а името на Господа Иисуса се величаеше.
18 # Мат. 3:6.И много от повярвалите идваха, та се изповядваха и откриваха делата си.
19А мнозина от ония, които правеха магии, като събраха книгите си, горяха ги пред всички; при това пресметнаха цената им и намериха, че достига до петдесет хиляди драхми сребро.
20 # Ис. 55:11. Деян. 6:7; 12:24.Тъй мощно растеше и се усилваше словото Господне.
21 # Деян. 28:14. Рим. 1:11.А когато се свърши това, Павел си тури наум, като премине Македония и Ахаия, да иде в Иерусалим, и каза: след като бъда там, трябва да видя и Рим.
22И прати в Македония двама от ония, които му служеха – Тимотея и Ераста, а сам остана малко време в Асия.
23В онова време биде голям смут за пътя Господен:
24някой си златар, на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Артемида и доставяше на занаятчиите немалко печалба,
25като събра тях, па и други работници на такива неща, каза: другари, знаете, че от тая работа зависи нашият добър поминък;
26 # Изх. 20:3. Лев. 19:4. Втор. 5:8. Пс. 96:7. Ис. 40:18. Иер. 10:3. Ав. 2:18.а пък виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Асия, тоя Павел убеди и обърна доста народ, думайки, че не са богове тия, които се правят с ръце човешки.
27Тъй че има опасност, не само това наше занятие да дойде в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се не смята за нищо, и да загине величието на същата, която цяла Асия и вселената почита.
28Като чуха това, изпълниха се с ярост, закрещяха и казваха: велика е Артемида Ефеска!
29 # Деян. 16:19; 20:4. Кол. 4:10.И цял град се разбунтува; и като грабнаха Гаия и Аристарха, македонци, Павлови спътници, единодушно се втурнаха в зрелището.
30А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците го не пускаха.
31Също и някои от асийските началници, понеже му бяха приятели, проводиха до него и го молеха да се не показва на зрелището.
32И тъй, едни крещяха едно, други друго; защото в събранието имаше безредие, и повечето не знаеха, за какво се бяха събрали.
33 # 1 Тим. 1:20. 2 Тим. 4:14. По предложение на иудеите, бе извикан измежду народа Александър. Като даде знак с ръка, Александър искаше да каже защитна реч пред народа.
34Но, когато узнаха, че е иудеин, всички завикаха с един глас и кряскаха около два часа: велика е Артемида Ефеска!
35А градският писар, като усмири народа, каза: мъже ефесци, кой човек не знае, че град Ефес е служител на великата богиня Артемида и на падналия от Зевса неин идол?
36Прочее, щом това е неоспоримо, вие трябва да бъдете мирни и да не вършите нищо необмислено.
37А вие сте довели тия мъже, които нито храма Артемидин са обрали, нито богинята ви хулят.
38Ако пък Димитър и художниците, които са с него, имат да се оплакват против някого, то има съдебни събрания, има и проконсули: нека се тъжат един против други.
39Ако пък за друго нещо придиряте, то ще бъде решено в законното събрание.
40Защото има опасност да бъдем обвинени в бунт поради днешната случка, понеже няма никаква причина, с която да можем да оправдаем това сборище. Като каза това, разпусна събранието.
Избрани в момента:
Деяния на светите Апостоли 19: СИ
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Четвърто издание © Българско библейско дружество, 2006, 2015.
© дигитализирана версия: Българско библейско дружество 2016