От Лука свето Евангелие 15
15
ГЛАВА 15.
1 Приближаваха се при Него всички митари и грешници да Го слушат.
2А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: Той приема грешници и яде с тях.
3Но Иисус им каза тая притча:
4 # Мат. 18:12.кой от вас, имайки сто овци, като изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не тръгва подир загубената, докле я намери?
5А като я намери, вдига я на раменете си радостен;
6и като дойде дома, свиква приятели и съседи и им казва: порадвайте се с мене, защото си намерих загубената овца.
7Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
8Или коя жена, имайки десет драхми, ако изгуби една, не запаля светило и не помита къщата и търси грижливо, докле я намери?
9А като я намери, свиква приятелки и съседки и казва: порадвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма.
10Такава радост, казвам ви, бива пред Ангелите Божии и за един каещ се грешник.
11И още каза: един човек имаше двама сина;
12и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота.
13Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно.
14А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда;
15и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини;
16и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше.
17А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам!
18Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе,
19и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.
20И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.
21А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.
22А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете;
23па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим,
24 # Еф. 2:1; 5:14. Кол. 2:13. Откр. 3:1.защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят.
25А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри;
26и като повика едного от слугите, попита: що е това?
27Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
28 Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше.
29Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си;
30а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле.
31А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое;
32а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.
Избрани в момента:
От Лука свето Евангелие 15: СИ
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Четвърто издание © Българско библейско дружество, 2006, 2015.
© дигитализирана версия: Българско библейско дружество 2016