1 Царе 1:7-20

И всяка година, когато той правеше това, тя я дразнеше; всеки път, когато отиваше в ГОСПОДНИЯ дом. И тя плачеше и не ядеше. А мъжът є Елкана є каза: Анна, защо плачеш? Защо не ядеш? И защо е нажалено сърцето ти? Не съм ли аз по-добър за теб от десет сина? Тогава Анна стана, след като ядоха и пиха в Сило. А свещеникът Илий седеше на стол до стълба на вратата на ГОСПОДНИЯ храм. И тя, с огорчена душа, се молеше на ГОСПОДА и плачеше много. И направи обрек и каза: ГОСПОДИ на Войнствата, ако наистина погледнеш на скръбта на слугинята Си и си спомниш за мен, и не забравиш слугинята Си, и дадеш на слугинята Си мъжко дете, тогава аз ще го дам на ГОСПОДА за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине върху главата му! И докато тя продължаваше да се моли пред ГОСПОДА, Илий наблюдаваше устата є. А Анна говореше в сърцето си, само устните є се движеха, а гласът є не се чуваше. Затова Илий я помисли за пияна. И Илий є каза: Докога ще си пияна? Откажи се от виното си! А Анна отговори и каза: Не, господарю мой, аз съм жена с наскърбен дух. Нито вино, нито спиртно питие съм пила, а излях душата си пред ГОСПОДА. Не считай слугинята си за негодна жена, защото от голямата си мъка и от скръбта си говорих досега. Тогава Илий отговори и каза: Иди си с мир; и нека Израилевият Бог изпълни молбата ти, която си отправила към Него. А тя каза: Нека слугинята ти намери благоволение в очите ти! И жената отиде по пътя си и яде и лицето є вече не беше скръбно. И те станаха рано сутринта и се поклониха пред ГОСПОДА, и се върнаха, и дойдоха у дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна, и ГОСПОД си я спомни. И на определеното време, след като забременя, Анна роди син и го нарече Самуил, като каза: Защото го измолих от ГОСПОДА.

Безплатни планове за прочит и посвещения, свързани с 1 Царе 1:7-20