Деяния 28
28
1И когато се спасихме, разбрахме, че островът се наричаше Малта. 2А туземците ни показаха необикновено човеколюбие, защото накладоха огън и ни приеха всички, понеже валеше дъжд и беше студено. 3И когато Павел събра един куп клони и ги сложи на огъня, една усойница излезе поради топлината и се впи в ръката му. 4А туземците, като видяха как змията висеше на ръката му, говореха помежду си: Без съмнение този човек е убиец, когото, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието#букв.: Дике, гръцка богиня на правосъдието не го оставя да живее. 5Но той тръсна змията в огъня и не му се случи нищо лошо. 6А те очакваха, че ще отече или внезапно ще падне мъртъв, но като чакаха много време и видяха, че не му става нищо необичайно, промениха мнението си и говореха, че е бог. 7А около това място се намираха именията на най-първия човек от острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни. 8И се случи бащата на Поплий да лежи болен от треска и дизентерия. А Павел влезе при него и като се помоли, положи ръце на него и го изцели. 9Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, идваха и се изцеляваха, 10като ни оказваха и много почести, и когато тръгнахме, ни натовариха с потребното за нуждите ни. 11След три месеца отплавахме с един александрийски кораб, който беше презимувал на острова и който имаше за знак Близнаците. 12И като стигнахме в Сиракуза, престояхме там три дни. 13И оттам, като заобиколихме, стигнахме в Ригия; и след един ден повя южният вятър и на следващия ден дойдохме в Потиоли, 14където намерихме братя, които ни замолиха да останем у тях седем дни. И така тръгнахме към Рим, 15откъдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевия форум и до трите кръчми да ни посрещнат. И Павел, като ги видя, благодари на Бога и се ободри. 16А когато влязохме в Рим, стотникът предаде задържаните на началника на стражата; а на Павел се позволи да живее сам с войника, който го пазеше. 17И след три дни той свика по-първите от юдеите и като се събраха, им каза: Братя, макар и да не съм сторил нищо против народа или против бащините ни обичаи, пак от Ерусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните, 18които, като ме разпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мен нямаше нищо достойно за смърт. 19Но понеже юдеите се възпротивиха, бях принуден да се отнеса до императора, а не че имах да обвиня в нещо народа си. 20По тази причина ви повиках, за да ви видя и да ви говоря, защото заради надеждата на Израил съм вързан с тази верига. 21А те му казаха: Ние нито сме получавали писма от Юдея за теб, нито е идвал някой от братята да ни извести или да ни каже нещо лошо за теб. 22Но желаем да чуем от теб какво ти мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против тази ерес. 23И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там, където живееше; и от сутрин до вечер той им обясняваше и свидетелстваше за Божието царство, и ги уверяваше за Иисус и от Мойсеевия закон, и от пророците. 24И едни се убеждаваха от това, което говореше, а други не вярваха. 25И понеже не бяха съгласни помежду си, тръгнаха да се разотиват, след като Павел им каза една дума: Добре е казал Светият Дух чрез пророк Исая на бащите ви, когато е рекъл: 26„Иди, кажи на този народ: С уши ще чуете, но никак няма да разберете; и с очи ще гледате, но никак няма да видите. 27Защото затлъстя сърцето на този народ и ушите им натегнаха, и очите си затвориха – да не би да видят с очите си и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и да ги изцеля.“ 28Затова, да знаете, че Божието спасение се изпрати на езичниците и те ще го чуят. 29(И като каза това, юдеите си отидоха с голяма препирня помежду си.) 30А Павел живя цели две години в отделна къща под наем, където приемаше всички, които отиваха при него, 31като проповядваше Божието царство и учеше с пълно дръзновение за Господ Иисус Христос, без някой да му забранява.
Избрани в момента:
Деяния 28: VBG
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013
Деяния 28
28
1И когато се спасихме, разбрахме, че островът се наричаше Малта. 2А туземците ни показаха необикновено човеколюбие, защото накладоха огън и ни приеха всички, понеже валеше дъжд и беше студено. 3И когато Павел събра един куп клони и ги сложи на огъня, една усойница излезе поради топлината и се впи в ръката му. 4А туземците, като видяха как змията висеше на ръката му, говореха помежду си: Без съмнение този човек е убиец, когото, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието#букв.: Дике, гръцка богиня на правосъдието не го оставя да живее. 5Но той тръсна змията в огъня и не му се случи нищо лошо. 6А те очакваха, че ще отече или внезапно ще падне мъртъв, но като чакаха много време и видяха, че не му става нищо необичайно, промениха мнението си и говореха, че е бог. 7А около това място се намираха именията на най-първия човек от острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни. 8И се случи бащата на Поплий да лежи болен от треска и дизентерия. А Павел влезе при него и като се помоли, положи ръце на него и го изцели. 9Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, идваха и се изцеляваха, 10като ни оказваха и много почести, и когато тръгнахме, ни натовариха с потребното за нуждите ни. 11След три месеца отплавахме с един александрийски кораб, който беше презимувал на острова и който имаше за знак Близнаците. 12И като стигнахме в Сиракуза, престояхме там три дни. 13И оттам, като заобиколихме, стигнахме в Ригия; и след един ден повя южният вятър и на следващия ден дойдохме в Потиоли, 14където намерихме братя, които ни замолиха да останем у тях седем дни. И така тръгнахме към Рим, 15откъдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевия форум и до трите кръчми да ни посрещнат. И Павел, като ги видя, благодари на Бога и се ободри. 16А когато влязохме в Рим, стотникът предаде задържаните на началника на стражата; а на Павел се позволи да живее сам с войника, който го пазеше. 17И след три дни той свика по-първите от юдеите и като се събраха, им каза: Братя, макар и да не съм сторил нищо против народа или против бащините ни обичаи, пак от Ерусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните, 18които, като ме разпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мен нямаше нищо достойно за смърт. 19Но понеже юдеите се възпротивиха, бях принуден да се отнеса до императора, а не че имах да обвиня в нещо народа си. 20По тази причина ви повиках, за да ви видя и да ви говоря, защото заради надеждата на Израил съм вързан с тази верига. 21А те му казаха: Ние нито сме получавали писма от Юдея за теб, нито е идвал някой от братята да ни извести или да ни каже нещо лошо за теб. 22Но желаем да чуем от теб какво ти мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против тази ерес. 23И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там, където живееше; и от сутрин до вечер той им обясняваше и свидетелстваше за Божието царство, и ги уверяваше за Иисус и от Мойсеевия закон, и от пророците. 24И едни се убеждаваха от това, което говореше, а други не вярваха. 25И понеже не бяха съгласни помежду си, тръгнаха да се разотиват, след като Павел им каза една дума: Добре е казал Светият Дух чрез пророк Исая на бащите ви, когато е рекъл: 26„Иди, кажи на този народ: С уши ще чуете, но никак няма да разберете; и с очи ще гледате, но никак няма да видите. 27Защото затлъстя сърцето на този народ и ушите им натегнаха, и очите си затвориха – да не би да видят с очите си и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и да ги изцеля.“ 28Затова, да знаете, че Божието спасение се изпрати на езичниците и те ще го чуят. 29(И като каза това, юдеите си отидоха с голяма препирня помежду си.) 30А Павел живя цели две години в отделна къща под наем, където приемаше всички, които отиваха при него, 31като проповядваше Божието царство и учеше с пълно дръзновение за Господ Иисус Христос, без някой да му забранява.
Избрани в момента:
:
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013