Второзаконие 32
32
1Слушайте, небеса, и ще говоря; и чуй, земьо, думите на устата ми! 2Нека учението ми да падне като дъжда, словото ми да капе като росата, като ситен дъжд върху нежната зеленина и като пороен дъжд върху тревата; 3защото ще провъзглася Името на ГОСПОДА. Отдайте величие на нашия Бог! 4Той е Канарата, делото Му е съвършено, защото всичките Му пътища са прави. Бог на истина#или: вярност и у Него няма неправда; праведен и прав е Той. 5Те се поквариха, не са Негови деца, позор е за тях, поколение извратено и нечестно. 6Така ли отплащате на ГОСПОДА, глупав и неразумен народе? Не е ли Той твоят Отец, който те изкупи? Той те направи и утвърди. 7Спомни си древните дни, замисли се за годините на много поколения. Попитай баща си и той ще ти извести, старейшините си и те ще ти кажат. 8Когато Всевишният даваше на народите наследството им, когато раздели човешките синове, постави границите на народите според броя на израилевите синове. 9Защото делът на ГОСПОДА е Неговият народ, Яков е мярката на Неговото наследство. 10Той го намери в пустинна земя и в пустошта, във воя на пустинята. Обгради ги, настави го, пази го като зеницата на окото Си. 11Както орел разбутва гнездото си и кръжи над малките си, разпростира крилата си и ги вдига, носи ги на крилата си; 12така ГОСПОД сам го води и нямаше с него чужд бог. 13Възнесе го по високите страни на земята, за да яде произведенията на нивите, и го кърми с мед от канарата и с масло от кремъчната скала, 14с каймак от кравите и мляко от овцете, с тлъстина от агнета и овни васански, и козли, с най-избраната пшеница и ти пи вино – кръв гроздова. 15Но Йесурун#вероятно: Праведният, почетно име на Яков-Израил затлъстя и ритна – ти затлъстя, надебеля, угои се – и остави Бога, който го направи, и презря Канарата на спасението си. 16С чужди богове Го раздразниха до ревност, с мерзости Го разгневиха. 17Пожертваха на демони, а не на Бога, на богове, които не познаваха, на нови богове, въведени наскоро, от които бащите ви не се бояха. 18Ти пренебрегна Канарата, която те роди, и забрави Бога, който те създаде. 19И ГОСПОД видя и ги отхвърли, защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му. 20И каза: Ще скрия лицето Си от тях, ще видя какъв ще бъде краят им, защото са извратено поколение, синове, в които няма вярност. 21Те ме раздразниха до ревност с онова, което не е Бог, разгневиха Ме с идолите си. Затова и Аз ще ги раздразня до ревност с онези, които не са народ, с народ несмислен ще ги разгневя. 22Защото огън пламна в гнева Ми и ще гори до най-дълбокия Шеол; ще изгори земята с реколтата є и ще запали основите на планините. 23Ще натрупам злини върху тях, ще хвърля срещу тях стрелите си. 24Ще излинеят от глад, ще бъдат изпоядени от треска и страшен мор и ще изпратя върху тях зверски зъби и отровата на пълзящите в праха. 25Вън мечът, а вътре ужас ще погубва младежа и девойката, кърмачето и белокосия старец. 26Щях да кажа: Ще ги разпилея, ще излича спомена за тях отсред хората! – 27ако не се боях от предизвикателството на врага, да не би противниците им да разберат погрешно, да не би да кажат: Издигнатата ни ръка направи всичко това, а не ГОСПОД. 28Защото са народ, изгубил всякакъв разсъдък и разум няма в тях. 29О, да бяха мъдри, да разбираха това, да бяха размислили за края си! 30Как би могъл един да прогони хиляда и двама да обърнат в бяг десет хиляди, ако Канарата им не ги беше продала и ГОСПОД не ги беше предал! 31Защото тяхната канара не е като нашата Канара – дори самите ни врагове съдят за това. 32Понеже тяхната лоза е от содомската лоза и от гоморските ниви; гроздето им е отровно грозде, гроздовете им са горчиви. 33Виното им е драконова отрова и смъртоносна змийска отрова. 34Това не е ли скрито у Мен, запечатано в съкровищниците Ми? 35Отмъщението е Мое и възмездието за времето, когато кракът им ще се подхлъзне, защото денят на гибелта им е близо и неизбежното бърза към тях. 36Защото ГОСПОД ще съди#или: ще отдаде правото на народа Си и ще се смили над слугите Си, когато види, че изчезна силата им, и че не остана никой – роб или свободен. 37И ще каже: Къде са боговете им, канарата, на която се уповаваха, 38които ядяха тлъстината на жертвите им и пиеха виното на възлиянието им? Нека те станат и ви помогнат, нека те ви бъдат закрила! 39Вижте сега, че Аз, Аз съм и освен Мен няма бог. Аз умъртвявам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам и няма кой да избавя от ръката Ми! 40Защото вдигам ръката Си към небето и казвам: Жив съм Аз до века! 41Ако изостря блестящия Си меч и ръката Ми поеме съда, ще отмъстя на враговете Си и ще отплатя на онези, които Ме мразят. 42Ще напоя стрелите Си с кръв и мечът Ми ще поглъща плът, с кръвта на убитите и на пленените, от главите на вражеските князе#или: дългокосите глави на врага. 43Ликувайте, народи, с Неговия народ, защото Той отмъсти за кръвта на слугите Си и ще отдаде възмездие на враговете Си, и ще направи умилостивение за земята Си и за народа Си. 44И Мойсей дойде и изговори всичките думи на тази песен на всеослушание пред народа, той и Осия, синът на Навий. 45И когато Мойсей свърши да говори всички тези думи на целия Израил, 46той им каза: Насочете сърцата си към всички тези думи, с които днес ви засвидетелствам, и ги заповядайте на синовете си, за да внимават да вършат всичките думи на този закон. 47Защото за вас това не е празно слово, а това е животът ви; и чрез това слово ще продължите живота си в земята, към която преминавате Йордан, за да я завладеете. 48И ГОСПОД говори на Мойсей в същия този ден и каза: 49Изкачи се на тази планина Аварим, планината Нево, която е в моавската земя срещу Ерихон, и разгледай ханаанската земя, която давам на израилевите синове за притежание. 50И ще умреш на планината, на която ще се изкачиш, и ще се прибереш при народа си, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се прибра при народа си, 51защото постъпихте невярно към Мен сред израилевите синове при водите на Мерива-Кадис в пустинята Цин, понеже не Ме осветихте сред израилевите синове. 52Затова ще видиш земята отдалеч, но няма да влезеш там, в земята, която давам на израилевите синове.
Избрани в момента:
Второзаконие 32: VBG
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013
Второзаконие 32
32
1Слушайте, небеса, и ще говоря; и чуй, земьо, думите на устата ми! 2Нека учението ми да падне като дъжда, словото ми да капе като росата, като ситен дъжд върху нежната зеленина и като пороен дъжд върху тревата; 3защото ще провъзглася Името на ГОСПОДА. Отдайте величие на нашия Бог! 4Той е Канарата, делото Му е съвършено, защото всичките Му пътища са прави. Бог на истина#или: вярност и у Него няма неправда; праведен и прав е Той. 5Те се поквариха, не са Негови деца, позор е за тях, поколение извратено и нечестно. 6Така ли отплащате на ГОСПОДА, глупав и неразумен народе? Не е ли Той твоят Отец, който те изкупи? Той те направи и утвърди. 7Спомни си древните дни, замисли се за годините на много поколения. Попитай баща си и той ще ти извести, старейшините си и те ще ти кажат. 8Когато Всевишният даваше на народите наследството им, когато раздели човешките синове, постави границите на народите според броя на израилевите синове. 9Защото делът на ГОСПОДА е Неговият народ, Яков е мярката на Неговото наследство. 10Той го намери в пустинна земя и в пустошта, във воя на пустинята. Обгради ги, настави го, пази го като зеницата на окото Си. 11Както орел разбутва гнездото си и кръжи над малките си, разпростира крилата си и ги вдига, носи ги на крилата си; 12така ГОСПОД сам го води и нямаше с него чужд бог. 13Възнесе го по високите страни на земята, за да яде произведенията на нивите, и го кърми с мед от канарата и с масло от кремъчната скала, 14с каймак от кравите и мляко от овцете, с тлъстина от агнета и овни васански, и козли, с най-избраната пшеница и ти пи вино – кръв гроздова. 15Но Йесурун#вероятно: Праведният, почетно име на Яков-Израил затлъстя и ритна – ти затлъстя, надебеля, угои се – и остави Бога, който го направи, и презря Канарата на спасението си. 16С чужди богове Го раздразниха до ревност, с мерзости Го разгневиха. 17Пожертваха на демони, а не на Бога, на богове, които не познаваха, на нови богове, въведени наскоро, от които бащите ви не се бояха. 18Ти пренебрегна Канарата, която те роди, и забрави Бога, който те създаде. 19И ГОСПОД видя и ги отхвърли, защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му. 20И каза: Ще скрия лицето Си от тях, ще видя какъв ще бъде краят им, защото са извратено поколение, синове, в които няма вярност. 21Те ме раздразниха до ревност с онова, което не е Бог, разгневиха Ме с идолите си. Затова и Аз ще ги раздразня до ревност с онези, които не са народ, с народ несмислен ще ги разгневя. 22Защото огън пламна в гнева Ми и ще гори до най-дълбокия Шеол; ще изгори земята с реколтата є и ще запали основите на планините. 23Ще натрупам злини върху тях, ще хвърля срещу тях стрелите си. 24Ще излинеят от глад, ще бъдат изпоядени от треска и страшен мор и ще изпратя върху тях зверски зъби и отровата на пълзящите в праха. 25Вън мечът, а вътре ужас ще погубва младежа и девойката, кърмачето и белокосия старец. 26Щях да кажа: Ще ги разпилея, ще излича спомена за тях отсред хората! – 27ако не се боях от предизвикателството на врага, да не би противниците им да разберат погрешно, да не би да кажат: Издигнатата ни ръка направи всичко това, а не ГОСПОД. 28Защото са народ, изгубил всякакъв разсъдък и разум няма в тях. 29О, да бяха мъдри, да разбираха това, да бяха размислили за края си! 30Как би могъл един да прогони хиляда и двама да обърнат в бяг десет хиляди, ако Канарата им не ги беше продала и ГОСПОД не ги беше предал! 31Защото тяхната канара не е като нашата Канара – дори самите ни врагове съдят за това. 32Понеже тяхната лоза е от содомската лоза и от гоморските ниви; гроздето им е отровно грозде, гроздовете им са горчиви. 33Виното им е драконова отрова и смъртоносна змийска отрова. 34Това не е ли скрито у Мен, запечатано в съкровищниците Ми? 35Отмъщението е Мое и възмездието за времето, когато кракът им ще се подхлъзне, защото денят на гибелта им е близо и неизбежното бърза към тях. 36Защото ГОСПОД ще съди#или: ще отдаде правото на народа Си и ще се смили над слугите Си, когато види, че изчезна силата им, и че не остана никой – роб или свободен. 37И ще каже: Къде са боговете им, канарата, на която се уповаваха, 38които ядяха тлъстината на жертвите им и пиеха виното на възлиянието им? Нека те станат и ви помогнат, нека те ви бъдат закрила! 39Вижте сега, че Аз, Аз съм и освен Мен няма бог. Аз умъртвявам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам и няма кой да избавя от ръката Ми! 40Защото вдигам ръката Си към небето и казвам: Жив съм Аз до века! 41Ако изостря блестящия Си меч и ръката Ми поеме съда, ще отмъстя на враговете Си и ще отплатя на онези, които Ме мразят. 42Ще напоя стрелите Си с кръв и мечът Ми ще поглъща плът, с кръвта на убитите и на пленените, от главите на вражеските князе#или: дългокосите глави на врага. 43Ликувайте, народи, с Неговия народ, защото Той отмъсти за кръвта на слугите Си и ще отдаде възмездие на враговете Си, и ще направи умилостивение за земята Си и за народа Си. 44И Мойсей дойде и изговори всичките думи на тази песен на всеослушание пред народа, той и Осия, синът на Навий. 45И когато Мойсей свърши да говори всички тези думи на целия Израил, 46той им каза: Насочете сърцата си към всички тези думи, с които днес ви засвидетелствам, и ги заповядайте на синовете си, за да внимават да вършат всичките думи на този закон. 47Защото за вас това не е празно слово, а това е животът ви; и чрез това слово ще продължите живота си в земята, към която преминавате Йордан, за да я завладеете. 48И ГОСПОД говори на Мойсей в същия този ден и каза: 49Изкачи се на тази планина Аварим, планината Нево, която е в моавската земя срещу Ерихон, и разгледай ханаанската земя, която давам на израилевите синове за притежание. 50И ще умреш на планината, на която ще се изкачиш, и ще се прибереш при народа си, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се прибра при народа си, 51защото постъпихте невярно към Мен сред израилевите синове при водите на Мерива-Кадис в пустинята Цин, понеже не Ме осветихте сред израилевите синове. 52Затова ще видиш земята отдалеч, но няма да влезеш там, в земята, която давам на израилевите синове.
Избрани в момента:
:
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013