Битие 30
30
1А когато Рахил видя, че не раждаше деца на Яков, Рахил завидя на сестра си и каза на Яков: Дай ми деца, иначе аз ще умра! 2А Яков се разгневи на Рахил и каза: Нима съм аз на мястото на Бога, който е лишил утробата ти от плод? 3А тя каза: Ето слугинята ми Вала. Влез при нея, и тя да роди на коленете ми, за да придобия и аз деца чрез нея! 4И така, тя му даде слугинята си Вала за жена и Яков влезе при нея. 5И Вала забременя и роди син на Яков. 6Тогава Рахил каза: Бог отсъди за мен и послуша гласа ми, и ми даде син. Затова го нарече Дан#Съдия. 7И Вала, слугинята на Рахил, пак забременя и роди втори син на Яков. 8Тогава Рахил каза: Силни62 борби водих със сестра си и надвих. Затова го нарече Нефталим#Борба моя. 9Когато Лия видя, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа и я даде на Яков за жена. 10И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Яков. 11И Лия каза: Щастие дойде. Затова го нарече Гад#Щастие. 12И Зелфа, слугинята на Лия, роди втори син на Яков. 13Тогава Лия каза: Блажена съм, защото блажена ще ме нарекат жените. Затова го нарече Асир65. 14И през времето на пшеничената жетва Рувим излезе и намери мандрагорови ябълки#дудаим – плод на любов, бот. atropa mandragora. По онова време се е вярвало, че плодовете на това растение помагат при безплодие. на полето и ги донесе на майка си Лия. И Рахил каза на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина си. 15А тя є каза: Малко ли ти е, че си отнела мъжа ми, че искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил є каза: Като е така, нека лежи с теб тази нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти. 16И когато Яков дойде вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и каза: При мен да влезеш, защото те откупих, откупих те с мандрагоровите ябълки на сина си! И той лежа с нея онази нощ. 17И Бог послуша Лия и тя забременя и роди пети син на Яков. 18И Лия каза: Бог ми даде наградата ми, задето дадох слугинята си на мъжа си. Затова го нарече Исахар67. 19И Лия пак забременя и роди шести син на Яков. 20И Лия каза: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мен, защото му родих шестима сина. Затова го нарече Завулон#Живеене. 21И после роди дъщеря, която наименува Дина#Съд. 22След това Бог си спомни за Рахил и Бог я послуша, и отвори утробата є. 23И тя забременя и роди син, и каза: Бог отне от мен позора. 24И го нарече Йосиф70, като каза: ГОСПОД да ми прибави и друг син. 25А когато Рахил роди Йосиф, Яков каза на Лаван: Пусни ме да си отида в моето място и в моята земя! 26Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида, защото ти знаеш работата, която ти свърших. 27А Лаван му каза: Ако съм намерил благоволение пред теб, остани, защото разбрах, че ГОСПОД ме е благословил заради теб. 28Каза още: Кажи ми каква заплата искаш, и ще ти я дам. 29А Яков му каза: Ти знаеш как съм ти работил и как е бил добитъкът ти при мен. 30Защото това, което имаше ти преди мен, беше малко, а сега нарасна и стана много. С моето идване ГОСПОД те благослови. Но сега, кога ще работя и за своя си дом? 31А той каза: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо. Ако направиш, каквото ти кажа, аз пак ще паса стадото ти и ще го пазя: 32Да премина днес през цялото ти стадо и да отлъча от него всяко петнисто и пъстро животно и всяко тъмно животно между овцете, и всяка пъстра и петниста между козите. Те ще ми бъдат заплатата. 33И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелства за мен – всяка коза, която не е петниста и пъстра, и всяка овца, която не е тъмна у мен, ще се счита за крадена. 34И Лаван каза: Нека да бъде, както си казал. 35И така, в същия ден отлъчи петнистите и шарени козли, всичките петнисти и пъстри кози, всичките, на които имаше бяло, и всичките черни между овцете, и ги предаде в ръцете на синовете му. 36И постави тридневен път между себе си и Яков, а Яков пасеше останалите от стадата на Лаван. 37Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така че да се вижда бялото по пръчките. 38Тези пръчки, по които беше изрязал белите ивици, сложи пред стадата в коритата, в поилата, където идваха стадата да пият. И зачеваха, когато идваха да пият. 39И стадата зачеваха пред пръчките и стадата раждаха шарени, петнисти и пъстри. 40И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше овцете към шарените и към всичките тъмни от стадото на Лаван, а своите стада сложи отделно и не ги сложи с овцете на Лаван. 41И когато по-силните животни зачеваха, Яков слагаше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват при пръчките. 42А когато животните бяха по-слаби, не ги слагаше. Така се падаха по-слабите на Лаван, а по-силните на Яков. 43Така човекът забогатя твърде много и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и магарета.
Избрани в момента:
Битие 30: VBG
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013
Битие 30
30
1А когато Рахил видя, че не раждаше деца на Яков, Рахил завидя на сестра си и каза на Яков: Дай ми деца, иначе аз ще умра! 2А Яков се разгневи на Рахил и каза: Нима съм аз на мястото на Бога, който е лишил утробата ти от плод? 3А тя каза: Ето слугинята ми Вала. Влез при нея, и тя да роди на коленете ми, за да придобия и аз деца чрез нея! 4И така, тя му даде слугинята си Вала за жена и Яков влезе при нея. 5И Вала забременя и роди син на Яков. 6Тогава Рахил каза: Бог отсъди за мен и послуша гласа ми, и ми даде син. Затова го нарече Дан#Съдия. 7И Вала, слугинята на Рахил, пак забременя и роди втори син на Яков. 8Тогава Рахил каза: Силни62 борби водих със сестра си и надвих. Затова го нарече Нефталим#Борба моя. 9Когато Лия видя, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа и я даде на Яков за жена. 10И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Яков. 11И Лия каза: Щастие дойде. Затова го нарече Гад#Щастие. 12И Зелфа, слугинята на Лия, роди втори син на Яков. 13Тогава Лия каза: Блажена съм, защото блажена ще ме нарекат жените. Затова го нарече Асир65. 14И през времето на пшеничената жетва Рувим излезе и намери мандрагорови ябълки#дудаим – плод на любов, бот. atropa mandragora. По онова време се е вярвало, че плодовете на това растение помагат при безплодие. на полето и ги донесе на майка си Лия. И Рахил каза на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина си. 15А тя є каза: Малко ли ти е, че си отнела мъжа ми, че искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил є каза: Като е така, нека лежи с теб тази нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти. 16И когато Яков дойде вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и каза: При мен да влезеш, защото те откупих, откупих те с мандрагоровите ябълки на сина си! И той лежа с нея онази нощ. 17И Бог послуша Лия и тя забременя и роди пети син на Яков. 18И Лия каза: Бог ми даде наградата ми, задето дадох слугинята си на мъжа си. Затова го нарече Исахар67. 19И Лия пак забременя и роди шести син на Яков. 20И Лия каза: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мен, защото му родих шестима сина. Затова го нарече Завулон#Живеене. 21И после роди дъщеря, която наименува Дина#Съд. 22След това Бог си спомни за Рахил и Бог я послуша, и отвори утробата є. 23И тя забременя и роди син, и каза: Бог отне от мен позора. 24И го нарече Йосиф70, като каза: ГОСПОД да ми прибави и друг син. 25А когато Рахил роди Йосиф, Яков каза на Лаван: Пусни ме да си отида в моето място и в моята земя! 26Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида, защото ти знаеш работата, която ти свърших. 27А Лаван му каза: Ако съм намерил благоволение пред теб, остани, защото разбрах, че ГОСПОД ме е благословил заради теб. 28Каза още: Кажи ми каква заплата искаш, и ще ти я дам. 29А Яков му каза: Ти знаеш как съм ти работил и как е бил добитъкът ти при мен. 30Защото това, което имаше ти преди мен, беше малко, а сега нарасна и стана много. С моето идване ГОСПОД те благослови. Но сега, кога ще работя и за своя си дом? 31А той каза: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо. Ако направиш, каквото ти кажа, аз пак ще паса стадото ти и ще го пазя: 32Да премина днес през цялото ти стадо и да отлъча от него всяко петнисто и пъстро животно и всяко тъмно животно между овцете, и всяка пъстра и петниста между козите. Те ще ми бъдат заплатата. 33И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелства за мен – всяка коза, която не е петниста и пъстра, и всяка овца, която не е тъмна у мен, ще се счита за крадена. 34И Лаван каза: Нека да бъде, както си казал. 35И така, в същия ден отлъчи петнистите и шарени козли, всичките петнисти и пъстри кози, всичките, на които имаше бяло, и всичките черни между овцете, и ги предаде в ръцете на синовете му. 36И постави тридневен път между себе си и Яков, а Яков пасеше останалите от стадата на Лаван. 37Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така че да се вижда бялото по пръчките. 38Тези пръчки, по които беше изрязал белите ивици, сложи пред стадата в коритата, в поилата, където идваха стадата да пият. И зачеваха, когато идваха да пият. 39И стадата зачеваха пред пръчките и стадата раждаха шарени, петнисти и пъстри. 40И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше овцете към шарените и към всичките тъмни от стадото на Лаван, а своите стада сложи отделно и не ги сложи с овцете на Лаван. 41И когато по-силните животни зачеваха, Яков слагаше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват при пръчките. 42А когато животните бяха по-слаби, не ги слагаше. Така се падаха по-слабите на Лаван, а по-силните на Яков. 43Така човекът забогатя твърде много и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и магарета.
Избрани в момента:
:
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013