Битие 41
41
1Когато изминаха две години, фараонът сънува: ето, стоеше при реката. 2И ето, седем крави, хубави и тлъсти, излязоха от реката и пасяха в тръстиката. 3И ето, след тях излязоха от реката други седем крави, грозни и мършави, и застанаха при първите крави на брега на реката. 4И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава фараонът се събуди. 5И заспа и сънува втори път. И ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стебло. 6И ето, след тях израснаха други седем класа, тънки и прегорели от източния вятър. 7И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класа. А като се събуди фараонът, ето, беше сън. 8И на сутринта духът му беше смутен. И той изпрати да му повикат всичките гадатели и всичките мъдреци на Египет, и фараонът им разказа сънищата си, но нямаше кой да ги изтълкува на фараона. 9Тогава началникът на виночерпците говори на фараона и каза: Днес се сещам, че съм виновен. 10Фараонът се беше разгневил на слугите си и ме хвърли, мен и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите. 11И сънувахме, аз и той, в същата нощ. Сънувахме всеки според както щеше да се тълкува сънят му. 12А заедно с нас там беше един млад евреин, слуга на началника на телохранителите. И като му разказахме, той ни разтълкува сънищата – на всеки от нас според съня му даде значението. 13И както ни изтълкува, така и стана – мен възстановиха на службата ми, а него обесиха. 14Тогава фараонът изпрати да повикат Йосиф, и бързо го изведоха от тъмницата. И той се обръсна, преоблече се и дойде при фараона. 15И фараонът каза на Йосиф: Сънувах сън, но няма кой да го изтълкува. И чух да казват за теб, че разбираш да тълкуваш сън. 16А Йосиф в отговор каза на фараона: Не аз, Бог ще даде на фараона отговор за добро. 17Тогава фараонът каза на Йосиф: В съня си, ето, стоях край брега на реката. 18И ето, седем крави, тлъсти и хубави, излязоха от реката и пасяха в тръстиката. 19И ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито никога на съм виждал толкова грозни по цялата египетска земя. 20И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави. 21Но пак, като влязоха в утробите им, не се познаваше, че са влезли в утробите им, а видът им беше така грозен, както и в началото. Тогава се събудих. 22После видях в съня си, и ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стебло. 23И ето, след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър. 24И тънките класове погълнаха седемте добри класа. И казах съня на гадателите, но нямаше кой да ми го изтълкува. 25Тогава Йосиф каза на фараона: Сънят на фараона е един. Бог е явил на фараона това, което ще направи. 26Седемте добри крави са седем години, и седемте добри класа са седем години – сънят е един. 27А седемте мършави и грозни крави, които са излезли след тях, са седем години, както и седемте празни класа, прегорели от източния вятър – те ще бъдат седем години на глад. 28Това е думата, която казах на фараона: Бог е явил на фараона това, което ще направи. 29Ето, идват седем години на голямо изобилие по цялата египетска земя. 30А след тях ще дойдат седем години на глад. Цялото изобилие ще се забрави в египетската земя, защото гладът ще опустоши земята. 31Няма да се познае изобилието на земята поради онзи глад, който ще последва, защото ще бъде твърде тежък. 32А това, че сънят се повтори на фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и че Бог скоро ще го извърши. 33И така, нека фараонът потърси някой разумен и мъдър човек и нека го постави над египетската земя. 34Нека фараонът направи това и нека постави надзиратели над земята и в седемте изобилни години нека събере петата част от произведенията на египетската земя. 35Нека съберат всичката храна на тези добри години, които идват, и събраното жито нека бъде под властта на фараона за храна на градовете, и нека го пазят. 36И храната ще се запази за земята за седемте гладни години, които ще настанат в египетската земя, за да не се опустоши земята от глада. 37И това нещо беше добро в очите на фараона и на всичките му слуги. 38И фараонът каза на слугите си: Можем ли да намерим човек като този, в когото има Дух Божи? 39Тогава фараонът каза на Йосиф: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова разумен и мъдър, колкото си ти. 40Ти ще бъдеш над дома ми и целият ми народ ще слуша твоите думи. Само с престола аз ще бъда по-горен от теб. 41И фараонът каза на Йосиф: Ето, поставям те над цялата египетска земя. 42Тогава фараонът извади пръстена си от ръката си и го сложи на ръката на Йосиф, облече го в дрехи от висон и сложи златна огърлица на шията му. 43После нареди да го возят на втората си колесница и викаха пред него: Коленичете! Така го постави над цялата египетска земя. 44При това фараонът каза на Йосиф: Аз съм фараонът, но без теб никой няма да вдигне ръка или крак по цялата египетска земя! 45И фараонът нарече Йосиф Цафнат-Панеах88 и му даде за жена Асенета, дъщеря на Потифер, жреца на Илиопол#или: Он. След това Йосиф излезе на обиколка из египетската земя. 46Йосиф беше на тридесет години, когато се представи пред египетския цар фараон. И като излезе от присъствието на фараона, Йосиф обиколи цялата египетска земя. 47И през седемте години на изобилие земята роди пребогато. 48И Йосиф събра всичката храна от тези седем години, които бяха настанали в египетската земя, и сложи храната в градовете – във всеки град прибра храната от околните му ниви. 49Йосиф събра твърде много жито, колкото морския пясък, така че престана да го мери, защото беше без мяра. 50А преди да настъпят годините на глада, на Йосиф се родиха двама сина, които му роди Асенета, дъщеря на Потифер, жреца на Илиопол. 51И Йосиф нарече първородния Манасия#Забравяне, защото си казваше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом. 52А втория нарече Ефрем#Плодоносен, защото си казваше: Бог ме направи плодоносен в земята на страданието ми. 53А като изминаха седемте години на изобилие, които бяха настанали в египетската земя, 54настъпиха седемте години на глад, както Йосиф беше казал. И по всичките земи настана глад, а по цялата египетска земя имаше хляб. 55Защото, когато огладня цялата египетска земя и народът извика към фараона за хляб, фараонът каза на всичките египтяни: Идете при Йосиф, и каквото ви каже, направете. 56А гладът беше по цялото лице на земята. И така, Йосиф отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по египетската земя. 57И от всички страни идваха в Египет при Йосиф да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.
Избрани в момента:
Битие 41: VBG
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013
Битие 41
41
1Когато изминаха две години, фараонът сънува: ето, стоеше при реката. 2И ето, седем крави, хубави и тлъсти, излязоха от реката и пасяха в тръстиката. 3И ето, след тях излязоха от реката други седем крави, грозни и мършави, и застанаха при първите крави на брега на реката. 4И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава фараонът се събуди. 5И заспа и сънува втори път. И ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стебло. 6И ето, след тях израснаха други седем класа, тънки и прегорели от източния вятър. 7И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класа. А като се събуди фараонът, ето, беше сън. 8И на сутринта духът му беше смутен. И той изпрати да му повикат всичките гадатели и всичките мъдреци на Египет, и фараонът им разказа сънищата си, но нямаше кой да ги изтълкува на фараона. 9Тогава началникът на виночерпците говори на фараона и каза: Днес се сещам, че съм виновен. 10Фараонът се беше разгневил на слугите си и ме хвърли, мен и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите. 11И сънувахме, аз и той, в същата нощ. Сънувахме всеки според както щеше да се тълкува сънят му. 12А заедно с нас там беше един млад евреин, слуга на началника на телохранителите. И като му разказахме, той ни разтълкува сънищата – на всеки от нас според съня му даде значението. 13И както ни изтълкува, така и стана – мен възстановиха на службата ми, а него обесиха. 14Тогава фараонът изпрати да повикат Йосиф, и бързо го изведоха от тъмницата. И той се обръсна, преоблече се и дойде при фараона. 15И фараонът каза на Йосиф: Сънувах сън, но няма кой да го изтълкува. И чух да казват за теб, че разбираш да тълкуваш сън. 16А Йосиф в отговор каза на фараона: Не аз, Бог ще даде на фараона отговор за добро. 17Тогава фараонът каза на Йосиф: В съня си, ето, стоях край брега на реката. 18И ето, седем крави, тлъсти и хубави, излязоха от реката и пасяха в тръстиката. 19И ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито никога на съм виждал толкова грозни по цялата египетска земя. 20И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави. 21Но пак, като влязоха в утробите им, не се познаваше, че са влезли в утробите им, а видът им беше така грозен, както и в началото. Тогава се събудих. 22После видях в съня си, и ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стебло. 23И ето, след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър. 24И тънките класове погълнаха седемте добри класа. И казах съня на гадателите, но нямаше кой да ми го изтълкува. 25Тогава Йосиф каза на фараона: Сънят на фараона е един. Бог е явил на фараона това, което ще направи. 26Седемте добри крави са седем години, и седемте добри класа са седем години – сънят е един. 27А седемте мършави и грозни крави, които са излезли след тях, са седем години, както и седемте празни класа, прегорели от източния вятър – те ще бъдат седем години на глад. 28Това е думата, която казах на фараона: Бог е явил на фараона това, което ще направи. 29Ето, идват седем години на голямо изобилие по цялата египетска земя. 30А след тях ще дойдат седем години на глад. Цялото изобилие ще се забрави в египетската земя, защото гладът ще опустоши земята. 31Няма да се познае изобилието на земята поради онзи глад, който ще последва, защото ще бъде твърде тежък. 32А това, че сънят се повтори на фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и че Бог скоро ще го извърши. 33И така, нека фараонът потърси някой разумен и мъдър човек и нека го постави над египетската земя. 34Нека фараонът направи това и нека постави надзиратели над земята и в седемте изобилни години нека събере петата част от произведенията на египетската земя. 35Нека съберат всичката храна на тези добри години, които идват, и събраното жито нека бъде под властта на фараона за храна на градовете, и нека го пазят. 36И храната ще се запази за земята за седемте гладни години, които ще настанат в египетската земя, за да не се опустоши земята от глада. 37И това нещо беше добро в очите на фараона и на всичките му слуги. 38И фараонът каза на слугите си: Можем ли да намерим човек като този, в когото има Дух Божи? 39Тогава фараонът каза на Йосиф: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова разумен и мъдър, колкото си ти. 40Ти ще бъдеш над дома ми и целият ми народ ще слуша твоите думи. Само с престола аз ще бъда по-горен от теб. 41И фараонът каза на Йосиф: Ето, поставям те над цялата египетска земя. 42Тогава фараонът извади пръстена си от ръката си и го сложи на ръката на Йосиф, облече го в дрехи от висон и сложи златна огърлица на шията му. 43После нареди да го возят на втората си колесница и викаха пред него: Коленичете! Така го постави над цялата египетска земя. 44При това фараонът каза на Йосиф: Аз съм фараонът, но без теб никой няма да вдигне ръка или крак по цялата египетска земя! 45И фараонът нарече Йосиф Цафнат-Панеах88 и му даде за жена Асенета, дъщеря на Потифер, жреца на Илиопол#или: Он. След това Йосиф излезе на обиколка из египетската земя. 46Йосиф беше на тридесет години, когато се представи пред египетския цар фараон. И като излезе от присъствието на фараона, Йосиф обиколи цялата египетска земя. 47И през седемте години на изобилие земята роди пребогато. 48И Йосиф събра всичката храна от тези седем години, които бяха настанали в египетската земя, и сложи храната в градовете – във всеки град прибра храната от околните му ниви. 49Йосиф събра твърде много жито, колкото морския пясък, така че престана да го мери, защото беше без мяра. 50А преди да настъпят годините на глада, на Йосиф се родиха двама сина, които му роди Асенета, дъщеря на Потифер, жреца на Илиопол. 51И Йосиф нарече първородния Манасия#Забравяне, защото си казваше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом. 52А втория нарече Ефрем#Плодоносен, защото си казваше: Бог ме направи плодоносен в земята на страданието ми. 53А като изминаха седемте години на изобилие, които бяха настанали в египетската земя, 54настъпиха седемте години на глад, както Йосиф беше казал. И по всичките земи настана глад, а по цялата египетска земя имаше хляб. 55Защото, когато огладня цялата египетска земя и народът извика към фараона за хляб, фараонът каза на всичките египтяни: Идете при Йосиф, и каквото ви каже, направете. 56А гладът беше по цялото лице на земята. И така, Йосиф отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по египетската земя. 57И от всички страни идваха в Египет при Йосиф да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.
Избрани в момента:
:
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013