Битие 50
50
1Тогава Йосиф падна на лицето на баща си, плака над него, и го целува. 2И Йосиф заповяда на служещите му лекари да балсамират баща му, и лекарите балсамираха Израил. 3И се изпълниха над него четиридесет дни, защото толкова е пълното време за балсамиране. И египтяните го оплакваха седемдесет дни. 4И като преминаха дните на жалейката за него, Йосиф говори на фараоновия дом, като каза: Ако съм намерил благоволение пред вас, моля ви, говорете в ушите на фараона и кажете: 5Баща ми ме закле, като каза: Ето, аз умирам. В гроба, който си приготвих в ханаанската земя, там да ме погребеш! И сега, моля те, нека отида да погреба баща си, и ще се върна. 6А фараонът каза: Иди, погреби баща си, както те е заклел. 7И така, Йосиф отиде да погребе баща си и с него отидоха всички служители на фараона, старейшините на дома му и всичките старейшини на египетската земя, 8също и целият дом на Йосиф, братята му и бащиният му дом; само децата си, овцете си и говедата си оставиха в гесенската земя. 9С него отидоха и колесници и конници, така че стана много голямо войнство. 10И когато стигнаха до Горен-Атад#Трънлив харман, който е оттатък Йордан, там ридаха твърде много и силно, и Йосиф направи за баща си седмодневна жалейка. 11А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при хармана на Атад, казаха: Египтяните имат голяма жалейка, затова мястото, което е оттатък Йордан, се наименува Авел-Мисраим#Египетски поток; Септуагинта: Египетски плач. 12И синовете на Израил направиха с него така, както им беше заповядал, 13и синовете му го пренесоха в ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която Авраам купи заедно с нивата за собствено място за гроб от хетееца Ефрон. 14И Йосиф, като погреба баща си, се върна в Египет, той и братята му, и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му. 15А братята на Йосиф, като видяха, че баща им умря, си казаха: Може би Йосиф ще ни намрази и ще ни възвърне жестоко за цялото зло, което сме му сторили. 16Затова пратиха при Йосиф да му кажат: Преди да умре, баща ти заповяда с думите: 17Така да кажете на Йосиф: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха! И така, молим ти се, прости престъплението на слугите на бащиния си Бог! А Йосиф се разплака, когато му говореха. 18После отидоха и братята му, паднаха пред него и казаха: Ето, ние сме ти слуги. 19А Йосиф им каза: Не се бойте, нима съм аз вместо Бога? 20Вие наистина намислихте зло против мен, но Бог го намисли за добро, за да действа така, че да спаси живота на голям народ, както и стана днес. 21И сега, не се бойте, аз ще храня и вас, и децата ви. И ги утеши, и говори с тях по сърцето им. 22Така Йосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Йосиф живя сто и десет години, 23и Йосиф видя от Ефрем синове до трето поколение. Също и децата на Махир, сина на Манасия, се родиха на коленете на Йосиф. 24След това Йосиф каза на братята си: Аз умирам, но Бог непременно ще ви посети и ще ви изведе от тази земя в земята, за която се е клел на Авраам, Исаак и Яков. 25И Йосиф закле синовете на Израил, като каза: Понеже Бог непременно ще ви посети, да изнесете костите ми оттук! 26И така, Йосиф умря на възраст сто и десет години и го балсамираха, и го положиха в ковчег в Египет.
Избрани в момента:
Битие 50: VBG
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013
Битие 50
50
1Тогава Йосиф падна на лицето на баща си, плака над него, и го целува. 2И Йосиф заповяда на служещите му лекари да балсамират баща му, и лекарите балсамираха Израил. 3И се изпълниха над него четиридесет дни, защото толкова е пълното време за балсамиране. И египтяните го оплакваха седемдесет дни. 4И като преминаха дните на жалейката за него, Йосиф говори на фараоновия дом, като каза: Ако съм намерил благоволение пред вас, моля ви, говорете в ушите на фараона и кажете: 5Баща ми ме закле, като каза: Ето, аз умирам. В гроба, който си приготвих в ханаанската земя, там да ме погребеш! И сега, моля те, нека отида да погреба баща си, и ще се върна. 6А фараонът каза: Иди, погреби баща си, както те е заклел. 7И така, Йосиф отиде да погребе баща си и с него отидоха всички служители на фараона, старейшините на дома му и всичките старейшини на египетската земя, 8също и целият дом на Йосиф, братята му и бащиният му дом; само децата си, овцете си и говедата си оставиха в гесенската земя. 9С него отидоха и колесници и конници, така че стана много голямо войнство. 10И когато стигнаха до Горен-Атад#Трънлив харман, който е оттатък Йордан, там ридаха твърде много и силно, и Йосиф направи за баща си седмодневна жалейка. 11А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при хармана на Атад, казаха: Египтяните имат голяма жалейка, затова мястото, което е оттатък Йордан, се наименува Авел-Мисраим#Египетски поток; Септуагинта: Египетски плач. 12И синовете на Израил направиха с него така, както им беше заповядал, 13и синовете му го пренесоха в ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която Авраам купи заедно с нивата за собствено място за гроб от хетееца Ефрон. 14И Йосиф, като погреба баща си, се върна в Египет, той и братята му, и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му. 15А братята на Йосиф, като видяха, че баща им умря, си казаха: Може би Йосиф ще ни намрази и ще ни възвърне жестоко за цялото зло, което сме му сторили. 16Затова пратиха при Йосиф да му кажат: Преди да умре, баща ти заповяда с думите: 17Така да кажете на Йосиф: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха! И така, молим ти се, прости престъплението на слугите на бащиния си Бог! А Йосиф се разплака, когато му говореха. 18После отидоха и братята му, паднаха пред него и казаха: Ето, ние сме ти слуги. 19А Йосиф им каза: Не се бойте, нима съм аз вместо Бога? 20Вие наистина намислихте зло против мен, но Бог го намисли за добро, за да действа така, че да спаси живота на голям народ, както и стана днес. 21И сега, не се бойте, аз ще храня и вас, и децата ви. И ги утеши, и говори с тях по сърцето им. 22Така Йосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Йосиф живя сто и десет години, 23и Йосиф видя от Ефрем синове до трето поколение. Също и децата на Махир, сина на Манасия, се родиха на коленете на Йосиф. 24След това Йосиф каза на братята си: Аз умирам, но Бог непременно ще ви посети и ще ви изведе от тази земя в земята, за която се е клел на Авраам, Исаак и Яков. 25И Йосиф закле синовете на Израил, като каза: Понеже Бог непременно ще ви посети, да изнесете костите ми оттук! 26И така, Йосиф умря на възраст сто и десет години и го балсамираха, и го положиха в ковчег в Египет.
Избрани в момента:
:
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013