Евреи 6:13-20

Защото, когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никой по-голям, в когото да се закълне, се закле в Себе Си, като каза: „Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа.“ И така, Авраам с дълготърпение получи обещаното. Защото, както хората се кълнат в някой по-голям от тях и клетвата, дадена за потвърждение, е край на всеки спор за тях, така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва, така че чрез две неизменими неща, в които е невъзможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да сграбчим поставената пред нас надежда, която имаме като здрава и непоколебима котва за душата и която прониква в това, което е вътре, зад завесата, където Иисус влезе за нас като предшественик и стана Първосвещеник според Мелхиседековия чин до века.