Исая 57
57
1Праведният загива и никой не взема това присърце; и благочестиви мъже се отнемат от земята и никой не размисля, че праведният се отнема преди злото, 2влиза в мир. Те почиват на леглата си, всеки, който ходи в правотата си. 3А вие, приближете се тук, синове на врачка, потомство на прелюбодеец и на блудница! 4С кого се подигравате? Срещу кого сте раззинали уста и сте изплезили език? Не сте ли синове на престъпление, потомство на лъжа – 5вие, които се разпалвате в страст към идолите под всяко зелено дърво, които колите децата в деретата, под цепнатините на канарите? 6В гладките камъни на потока е делът ти; те, те са жребият ти. И на тях си изливала възлияния и си принасяла хлебен принос. Мога ли да бъда доволен от това? 7На висока и издигната планина си сложила леглото си и там си се изкачила, за да колиш жертва. 8Зад вратата и стълба си поставила спомена си, защото си се открила на друг освен Мен и си се качила, разширила си леглото си и си сключила завет с тях, обикнала си леглото им, огледала си голотата им. 9Отишла си и при царя с благоуханни масла и си умножила ароматите си, изпратила си посланиците си далеч и си се снижила до Шеол. 10Уморила си се от дългия път, но не си казала: Напразно е. Намерила си подновена сила, затова не си отпаднала. 11И от кого си се уплашила и убояла, че да излъжеш и да не си спомниш за Мен, и да не Ме вземеш присърце? Не мълчах ли Аз, и то от много време? А ти не се боиш от Мен. 12Аз ще известя твоята правда; и делата ти, те няма да те ползват. 13Когато извикаш, нека те отърват сбирщината на идолите ти! Но вятърът ще ги отнесе всички, един лъх ще ги помете. А който се уповава на Мен, ще наследи земята и ще владее светия Ми хълм. 14И ще се каже: Изравнете, изравнете, пригответе пътя, вдигнете спънките от пътя на Моя народ! 15Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, който обитава вечността, чието Име е Светият: Във високото и свято място обитавам, и при онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените и да съживявам сърцето на съкрушените. 16Защото няма да се съдя с хората вечно и няма навеки да се гневя, защото духът им би примрял пред Мен, и душите, които Аз съм направил. 17Заради беззаконието на алчността му се разгневих и го поразих, скрих лицето Си и се разгневих; а той отстъпнически ходеше по пътя на сърцето си. 18Видях пътищата му и ще го изцеля, и ще го водя, и ще върна утехата на него и на скърбящите му. 19Аз създавам плода на устните. Мир, мир на далечния и на близкия, казва ГОСПОД, и ще го изцеля. 20А безбожните са като развълнувано море, защото не може да утихне и водите му изхвърлят тиня и кал. 21Няма мир за безбожните, казва моят Бог.
Избрани в момента:
Исая 57: VBG
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013
Исая 57
57
1Праведният загива и никой не взема това присърце; и благочестиви мъже се отнемат от земята и никой не размисля, че праведният се отнема преди злото, 2влиза в мир. Те почиват на леглата си, всеки, който ходи в правотата си. 3А вие, приближете се тук, синове на врачка, потомство на прелюбодеец и на блудница! 4С кого се подигравате? Срещу кого сте раззинали уста и сте изплезили език? Не сте ли синове на престъпление, потомство на лъжа – 5вие, които се разпалвате в страст към идолите под всяко зелено дърво, които колите децата в деретата, под цепнатините на канарите? 6В гладките камъни на потока е делът ти; те, те са жребият ти. И на тях си изливала възлияния и си принасяла хлебен принос. Мога ли да бъда доволен от това? 7На висока и издигната планина си сложила леглото си и там си се изкачила, за да колиш жертва. 8Зад вратата и стълба си поставила спомена си, защото си се открила на друг освен Мен и си се качила, разширила си леглото си и си сключила завет с тях, обикнала си леглото им, огледала си голотата им. 9Отишла си и при царя с благоуханни масла и си умножила ароматите си, изпратила си посланиците си далеч и си се снижила до Шеол. 10Уморила си се от дългия път, но не си казала: Напразно е. Намерила си подновена сила, затова не си отпаднала. 11И от кого си се уплашила и убояла, че да излъжеш и да не си спомниш за Мен, и да не Ме вземеш присърце? Не мълчах ли Аз, и то от много време? А ти не се боиш от Мен. 12Аз ще известя твоята правда; и делата ти, те няма да те ползват. 13Когато извикаш, нека те отърват сбирщината на идолите ти! Но вятърът ще ги отнесе всички, един лъх ще ги помете. А който се уповава на Мен, ще наследи земята и ще владее светия Ми хълм. 14И ще се каже: Изравнете, изравнете, пригответе пътя, вдигнете спънките от пътя на Моя народ! 15Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, който обитава вечността, чието Име е Светият: Във високото и свято място обитавам, и при онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените и да съживявам сърцето на съкрушените. 16Защото няма да се съдя с хората вечно и няма навеки да се гневя, защото духът им би примрял пред Мен, и душите, които Аз съм направил. 17Заради беззаконието на алчността му се разгневих и го поразих, скрих лицето Си и се разгневих; а той отстъпнически ходеше по пътя на сърцето си. 18Видях пътищата му и ще го изцеля, и ще го водя, и ще върна утехата на него и на скърбящите му. 19Аз създавам плода на устните. Мир, мир на далечния и на близкия, казва ГОСПОД, и ще го изцеля. 20А безбожните са като развълнувано море, защото не може да утихне и водите му изхвърлят тиня и кал. 21Няма мир за безбожните, казва моят Бог.
Избрани в момента:
:
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013