Еремия 48
48
1За Моав. Така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Горко на Нево, защото се опустоши! Посрами се, беше превзет Кириатаим; посрами се, беше сринат Мисгав. 2Няма вече хвалба за Моав; в Есевон замислиха зло против него: Елате да го изтребим, да не е народ! И ти, Мадмен, ще опустееш, ще те следва меч. 3Глас на писък от Оронаим – опустошение и голямо разрушение! 4Моав беше разрушен, децата му надигнаха писък. 5Защото по нанагорнището на Луит ще се изкачват с непрекъснат плач, а по нанадолнището на Оронаим се чу плачевен вик за разрушение. 6Бягайте, отървавайте живота си и бъдете като самотен храст в пустинята. 7Защото, поради това, че се уповаваше на делата си и на съкровищата си, и ти ще бъдеш хванат. И Хамос ще отиде в плен, свещениците и първенците му заедно с него. 8И ще дойде във всеки град опустошител, никой град няма да се избави. И долината ще погине и равнината ще бъде разорена, както каза ГОСПОД. 9Дайте криле на Моав, защото летейки ще избяга. И градовете му ще станат пустош без жител в тях. 10Проклет онзи, който върши небрежно делото ГОСПОДНО и проклет онзи, който въздържа меча си от кръв! 11Моав е бил безгрижен от младостта си, почивал е като вино на дрождите си; не е бил изпразван от съд в съд, не е ходил в плен. Затова вкусът му е останал в него и уханието му не се е променило. 12Затова, ето, идват дни, заявява ГОСПОД, когато ще му пратя преливачи, които ще го прелеят и ще изпразнят съдовете му, и ще разкъсат меховете му. 13И Моав ще се посрами за Хамос, както се посрами израилевият дом за Ветил, на който се уповаваха. 14Как казвате: Ние сме силни мъже, мъже храбри за война? 15Моав беше опустошен, врагове се накачиха по градовете му, а отбраните му младежи паднаха за клане, заявява Царят – ГОСПОД на Войнствата е Името Му. 16Гибелта на Моав скоро ще дойде и злото му бърза много. 17Оплаквайте го всички, които сте около него, и всички, които знаете името му! Кажете: Как се строши силната тояга и славният жезъл! 18Слез от славата, живей в жажда, жителко, дъще девонска, защото опустошителят на Моав се изкачи против теб, разруши крепостите ти. 19Застани на пътя и наблюдавай, жителко на Ароир. Попитай онзи, който бяга, и онази, която се е отървала. Кажи: Какво стана? 20Моав се посрами, защото е опустошен. Ридай и викай: Известете в Арнон, че Моав беше запустен! 21Присъда сполетя равнинната земя, Олон и Яса, и Мефаат, 22и Девон, и Нево, и Вет-Дивлатаим, 23Кириатаим, Вет-Гамул, и Вет-Маон, 24и Кариот, и Восора, и всичките градове на моавската земя, далечните и близките. 25Отсече се рогът на Моав и мишцата му се строши, заявява ГОСПОД. 26Напийте го, защото против ГОСПОДА се превъзнесе, за да се валя Моав в бълвоча си, да стане за присмех и той. 27Защото, не ти ли беше Израил за присмех? Или беше намерен сред крадци, че колкото пъти говориш за него, потреперваш от отвращение? 28Напуснете градовете и живейте в скалите, моавски жители, и бъдете като гълъбица, която свива гнездо по ръба на зейналата пропаст. 29Чухме за гордостта на Моав – много е горд – за високомерието му и гордостта му, и надутостта му, и надигането на сърцето му. 30Аз зная неговото беснеене, заявява ГОСПОД, и неговата нищожност; нищожно постъпваха. 31Затова ще заридая за Моав и ще извикам за целия Моав; жалее се за мъжете на Кир-Арес. 32Повече от плача на Язир ще плача за теб, лоза на Севма! Клонките ти преминаха морето, стигнаха до морето на Язир. Опустошител връхлетя плодовете ти и гроздобера ти. 33И веселието и радостта се отнеха от плодородното поле и от моавската земя. И спрях виното от линовете, не се тъпче грозде с радостен вик; силният вик не е радостен вик. 34От писъка на Есевон до Елеала, до Яса нададоха глас, от Сигор до Оронаим, до Еглат-Шелишия, защото и водите на Нимрим пресъхнаха. 35И ще премахна от Моав, заявява ГОСПОД, онзи, който се изкачва на високото място и кади на боговете си. 36Затова сърцето ми звучи за Моав като флейта и сърцето ми звучи като флейта за мъжете на Кир-Арес – защото богатството, което придоби, погина, 37защото всяка глава е плешива и всяка брада е обръсната, по всичките ръце има нарязвания, а на слабините – вретище. 38По всичките къщни покриви на Моав и по улиците му всички ридаят, защото строших Моав като нежелан съд, заявява ГОСПОД. 39Как се съкруши! – ридаят. Как Моав обърна гръб от срам! И Моав ще бъде за подигравка и ужас на всички около него. 40Защото така казва ГОСПОД: Ето, като орел ще лети и ще разпростре крилете си над Моав. 41Градовете са превзети, крепостите – завладени. И сърцата на силните мъже на Моав ще бъдат в онзи ден като сърцето на жена в родилни болки. 42И Моав ще се унищожи да не бъде народ, защото против ГОСПОДА се превъзнесе. 43Страх и яма, и примка върху теб, жителю на Моав, заявява ГОСПОД. 44Който избегне от страха, ще падне в ямата, а който излезе от ямата, ще се хване в примката; защото ще докарам върху него, върху Моав, годината на наказанието му, заявява ГОСПОД. 45Под сянката на Есевон застанаха безсилни бягащите, защото огън излезе от Есевон и пламък отсред Сион и погълна края на Моав и темето на метежниците. 46Горко ти Моаве! Погина народът на Хамос, защото синовете ти бяха взети в плен и дъщерите ти са пленници. 47Но Аз ще върна Моав от плен в последните дни, заявява ГОСПОД.
Дотук присъдата на Моав.
Избрани в момента:
Еремия 48: VBG
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013
Еремия 48
48
1За Моав. Така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Горко на Нево, защото се опустоши! Посрами се, беше превзет Кириатаим; посрами се, беше сринат Мисгав. 2Няма вече хвалба за Моав; в Есевон замислиха зло против него: Елате да го изтребим, да не е народ! И ти, Мадмен, ще опустееш, ще те следва меч. 3Глас на писък от Оронаим – опустошение и голямо разрушение! 4Моав беше разрушен, децата му надигнаха писък. 5Защото по нанагорнището на Луит ще се изкачват с непрекъснат плач, а по нанадолнището на Оронаим се чу плачевен вик за разрушение. 6Бягайте, отървавайте живота си и бъдете като самотен храст в пустинята. 7Защото, поради това, че се уповаваше на делата си и на съкровищата си, и ти ще бъдеш хванат. И Хамос ще отиде в плен, свещениците и първенците му заедно с него. 8И ще дойде във всеки град опустошител, никой град няма да се избави. И долината ще погине и равнината ще бъде разорена, както каза ГОСПОД. 9Дайте криле на Моав, защото летейки ще избяга. И градовете му ще станат пустош без жител в тях. 10Проклет онзи, който върши небрежно делото ГОСПОДНО и проклет онзи, който въздържа меча си от кръв! 11Моав е бил безгрижен от младостта си, почивал е като вино на дрождите си; не е бил изпразван от съд в съд, не е ходил в плен. Затова вкусът му е останал в него и уханието му не се е променило. 12Затова, ето, идват дни, заявява ГОСПОД, когато ще му пратя преливачи, които ще го прелеят и ще изпразнят съдовете му, и ще разкъсат меховете му. 13И Моав ще се посрами за Хамос, както се посрами израилевият дом за Ветил, на който се уповаваха. 14Как казвате: Ние сме силни мъже, мъже храбри за война? 15Моав беше опустошен, врагове се накачиха по градовете му, а отбраните му младежи паднаха за клане, заявява Царят – ГОСПОД на Войнствата е Името Му. 16Гибелта на Моав скоро ще дойде и злото му бърза много. 17Оплаквайте го всички, които сте около него, и всички, които знаете името му! Кажете: Как се строши силната тояга и славният жезъл! 18Слез от славата, живей в жажда, жителко, дъще девонска, защото опустошителят на Моав се изкачи против теб, разруши крепостите ти. 19Застани на пътя и наблюдавай, жителко на Ароир. Попитай онзи, който бяга, и онази, която се е отървала. Кажи: Какво стана? 20Моав се посрами, защото е опустошен. Ридай и викай: Известете в Арнон, че Моав беше запустен! 21Присъда сполетя равнинната земя, Олон и Яса, и Мефаат, 22и Девон, и Нево, и Вет-Дивлатаим, 23Кириатаим, Вет-Гамул, и Вет-Маон, 24и Кариот, и Восора, и всичките градове на моавската земя, далечните и близките. 25Отсече се рогът на Моав и мишцата му се строши, заявява ГОСПОД. 26Напийте го, защото против ГОСПОДА се превъзнесе, за да се валя Моав в бълвоча си, да стане за присмех и той. 27Защото, не ти ли беше Израил за присмех? Или беше намерен сред крадци, че колкото пъти говориш за него, потреперваш от отвращение? 28Напуснете градовете и живейте в скалите, моавски жители, и бъдете като гълъбица, която свива гнездо по ръба на зейналата пропаст. 29Чухме за гордостта на Моав – много е горд – за високомерието му и гордостта му, и надутостта му, и надигането на сърцето му. 30Аз зная неговото беснеене, заявява ГОСПОД, и неговата нищожност; нищожно постъпваха. 31Затова ще заридая за Моав и ще извикам за целия Моав; жалее се за мъжете на Кир-Арес. 32Повече от плача на Язир ще плача за теб, лоза на Севма! Клонките ти преминаха морето, стигнаха до морето на Язир. Опустошител връхлетя плодовете ти и гроздобера ти. 33И веселието и радостта се отнеха от плодородното поле и от моавската земя. И спрях виното от линовете, не се тъпче грозде с радостен вик; силният вик не е радостен вик. 34От писъка на Есевон до Елеала, до Яса нададоха глас, от Сигор до Оронаим, до Еглат-Шелишия, защото и водите на Нимрим пресъхнаха. 35И ще премахна от Моав, заявява ГОСПОД, онзи, който се изкачва на високото място и кади на боговете си. 36Затова сърцето ми звучи за Моав като флейта и сърцето ми звучи като флейта за мъжете на Кир-Арес – защото богатството, което придоби, погина, 37защото всяка глава е плешива и всяка брада е обръсната, по всичките ръце има нарязвания, а на слабините – вретище. 38По всичките къщни покриви на Моав и по улиците му всички ридаят, защото строших Моав като нежелан съд, заявява ГОСПОД. 39Как се съкруши! – ридаят. Как Моав обърна гръб от срам! И Моав ще бъде за подигравка и ужас на всички около него. 40Защото така казва ГОСПОД: Ето, като орел ще лети и ще разпростре крилете си над Моав. 41Градовете са превзети, крепостите – завладени. И сърцата на силните мъже на Моав ще бъдат в онзи ден като сърцето на жена в родилни болки. 42И Моав ще се унищожи да не бъде народ, защото против ГОСПОДА се превъзнесе. 43Страх и яма, и примка върху теб, жителю на Моав, заявява ГОСПОД. 44Който избегне от страха, ще падне в ямата, а който излезе от ямата, ще се хване в примката; защото ще докарам върху него, върху Моав, годината на наказанието му, заявява ГОСПОД. 45Под сянката на Есевон застанаха безсилни бягащите, защото огън излезе от Есевон и пламък отсред Сион и погълна края на Моав и темето на метежниците. 46Горко ти Моаве! Погина народът на Хамос, защото синовете ти бяха взети в плен и дъщерите ти са пленници. 47Но Аз ще върна Моав от плен в последните дни, заявява ГОСПОД.
Дотук присъдата на Моав.
Избрани в момента:
:
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013