Йов 39
39
1Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите? 2Броиш ли колко месеца изпълват и знаеш ли времето на раждането им? 3Навеждат се, раждат малките си, от болките си се освобождават. 4Малките им заякват, растат в полето, излизат и не се връщат при тях. 5Кой е пуснал на свобода дивото магаре и е развързал връзките на дивия осел, 6за когото съм направил пустинята за дом и солената земя за негово жилище? 7То се присмива на градския шум, не чува виковете на водача. 8Планините, които обикаля, са негово пасбище и търси всякаква зеленина. 9Ще иска ли да ти работи дивото говедо, или ще пренощува ли в яслите ти? 10Ще впрегнеш ли дивото говедо с въжета на браздата и ще браносва ли то долините след теб? 11Ще му се довериш ли, защото силата му е голяма, и ще повериш ли труда си на него? 12Ще разчиташ ли на него да ти прибере реколтата, да я събере в хармана ти? 13Весело пляскат крилата на камилоптицата – те крила и пера на щъркел ли са? 14Защото тя оставя яйцата си на земята и ги топли в пръстта, 15и забравя, че крак може да ги смаже, или че див звяр може да ги стъпче. 16С малките си се държи жестоко, като че не са нейни; труди се напразно и не я е грижа, 17понеже Бог я е лишил от мъдрост, не є е разум отредил. 18Във времето, когато се изправи, тя се присмива на коня и на ездача му. 19Ти ли си дал сила на коня и облякъл шията му с грива? 20Ти ли го караш да скача като скакалец? Неговото великолепно пръхтене е ужасно. 21Рови с крак в долината и ликува в силата си; излиза срещу оръжията; 22присмива се на страха и не се бои, нито се обръща назад от меча; 23тулът дрънчи срещу него, острие на копие и ятаган. 24С буйство и ярост той препуска по земята и не спира при гласа на тръбата. 25Щом засвири тръбата, той казва: О-хо! – и отдалеч подушва боя, гръмовния зов на военачалниците и бойния вик. 26Чрез твоя разум ли лети нагоре ястребът, простирайки крилете си на юг? 27При твоята заповед ли се издига орелът и прави гнездото си нависоко? 28Той живее на канарите, обитава на скалисти зъбери и непристъпни места. 29Оттам съзира плячката, очите му я виждат отдалеч. 30Малките му също смучат кръв, и където има убити, там е той.
Избрани в момента:
Йов 39: VBG
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013
Йов 39
39
1Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите? 2Броиш ли колко месеца изпълват и знаеш ли времето на раждането им? 3Навеждат се, раждат малките си, от болките си се освобождават. 4Малките им заякват, растат в полето, излизат и не се връщат при тях. 5Кой е пуснал на свобода дивото магаре и е развързал връзките на дивия осел, 6за когото съм направил пустинята за дом и солената земя за негово жилище? 7То се присмива на градския шум, не чува виковете на водача. 8Планините, които обикаля, са негово пасбище и търси всякаква зеленина. 9Ще иска ли да ти работи дивото говедо, или ще пренощува ли в яслите ти? 10Ще впрегнеш ли дивото говедо с въжета на браздата и ще браносва ли то долините след теб? 11Ще му се довериш ли, защото силата му е голяма, и ще повериш ли труда си на него? 12Ще разчиташ ли на него да ти прибере реколтата, да я събере в хармана ти? 13Весело пляскат крилата на камилоптицата – те крила и пера на щъркел ли са? 14Защото тя оставя яйцата си на земята и ги топли в пръстта, 15и забравя, че крак може да ги смаже, или че див звяр може да ги стъпче. 16С малките си се държи жестоко, като че не са нейни; труди се напразно и не я е грижа, 17понеже Бог я е лишил от мъдрост, не є е разум отредил. 18Във времето, когато се изправи, тя се присмива на коня и на ездача му. 19Ти ли си дал сила на коня и облякъл шията му с грива? 20Ти ли го караш да скача като скакалец? Неговото великолепно пръхтене е ужасно. 21Рови с крак в долината и ликува в силата си; излиза срещу оръжията; 22присмива се на страха и не се бои, нито се обръща назад от меча; 23тулът дрънчи срещу него, острие на копие и ятаган. 24С буйство и ярост той препуска по земята и не спира при гласа на тръбата. 25Щом засвири тръбата, той казва: О-хо! – и отдалеч подушва боя, гръмовния зов на военачалниците и бойния вик. 26Чрез твоя разум ли лети нагоре ястребът, простирайки крилете си на юг? 27При твоята заповед ли се издига орелът и прави гнездото си нависоко? 28Той живее на канарите, обитава на скалисти зъбери и непристъпни места. 29Оттам съзира плячката, очите му я виждат отдалеч. 30Малките му също смучат кръв, и където има убити, там е той.
Избрани в момента:
:
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013