Лука 1:57-80

А на Елисавета се навърши времето да роди и тя роди син. И когато съседите и роднините ѝ чуха, че Господ показал към нея велика милост, се радваха заедно с нея. И на осмия ден дойдоха, за да обрежат детенцето и щяха да го нарекат Захария, по името на баща му. Но майка му в отговор каза: Не, той ще се нарече Йоан. А те ѝ рекоха: Няма никой в рода ти, който да се нарича с това име. Тогава запитаха баща му със знаци как би искал той да го нарекат. А той поиска дъсчица и написа: Йоан e името му. И те всички се зачудиха. И веднага устата му се отвори и езикът му се развърза, и той проговори, и благославяше Бога. И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста земя на Юдея. И всички, които чуха това, го пазеха в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това дете? И ръката на Господа беше с него. Тогава баща му Захария се изпълни със Свети Дух и пророкува, казвайки: Благословен Господ, Израилевият Бог, защото посети Своя народ и извърши изкупление за него. И въздигна рог на спасение за нас в дома на слугата Си Давид, както е говорил чрез устата на светите Си пророци от вековете, спасение от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят; да покаже милост към бащите ни и да си спомни Своя свят завет, клетвата, с която се закле на баща ни Авраам: да ни даде, на нас, които сме освободени от ръката на неприятелите ни, да Му служим без страх, в святост и правда пред Него през всичките си дни. Да! И ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; защото ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш пътищата за Него, за да дадеш на Неговия народ да познае спасение чрез прощаване на греховете им, поради милосърдието на нашия Бог, с което ни посети Зора от висините, за да осияе седящите в тъмнина и в сянка на смъртта; и да насочи стъпките ни в пътя на мира. А детето растеше и укрепваше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израил.