Лука 10
10
1След това Господ определи други седемдесет души и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, където Сам Той щеше да отиде. 2И им каза: Жетвата е изобилна, а работниците – малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си. 3Идете! Ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци. 4Не носете нито кесия, нито торба, нито сандали и никого по пътя не поздравявайте. 5И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на този дом! 6И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако не бъде, ще се върне на вас. 7И в същата къща останете; и яжте и пийте, каквото ви дадат, защото работникът заслужава своята заплата. Не се премествайте от къща в къща. 8И като влизате в някой град и те ви приемат, яжте, каквото ви сложат. 9И изцелявайте болните в него и им казвайте: Божието царство е наближило до вас. 10А като влезете в някой град и те не ви приемат, излезте на улиците му и кажете: 11И праха, който е полепнал по краката ни от вашия град, отърсваме против вас; но това да знаете, че Божието царство е наближило. 12Казвам ви: По-леко ще бъде на Содом в онзи ден, отколкото на този град. 13Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон чудесата, които се извършиха във вас, те отдавна биха се покаяли, седящи във вретище и пепел. 14Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас. 15И ти, Капернауме, който си се издигнал до небесата, до ада ще бъдеш свален. 16Който слуша вас, Мен слуша; и който отхвърля вас, Мен отхвърля; а който отхвърля Мен, отхвърля Онзи, който Ме е пратил. 17И седемдесетте се върнаха с радост и казаха: Господи, в Твоето Име и демоните ни се покоряват. 18А Той им каза: Видях Сатана да пада от небето като светкавица. 19Ето, давам ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага, и нищо няма да ви навреди. 20Обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват, а се радвайте, че имената ви са записани на небесата. 21В същия час Иисус се зарадва в Духа и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, че си скрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на невръстните. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно. 22Всичко Ми е предадено от Моя Отец; и освен Отец, никой не знае кой е Синът; и никой не знае кой е Отец, освен Синът и онзи, на когото Синът би благоволил да открие. 23И като се обърна към учениците, им каза насаме: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. 24Защото, казвам ви, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха; и да чуят това, което вие чувате, и не чуха. 25И ето, един законник стана и Го изпитваше, като каза: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот? 26А Той му каза: Какво е писано в закона? Как го четеш ти? 27А той в отговор каза: „Да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и с целия си ум, и ближния си както себе си.“ 28Иисус му каза: Правилно отговори; това прави, и ще живееш. 29Но той, понеже искаше да оправдае себе си, каза на Иисус: А кой е моят ближен? 30В отговор Иисус каза: Един човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха, и си отидоха, като го оставиха полумъртъв. 31А един свещеник случайно слизаше по онзи път и като го видя, подмина по отсрещната страна. 32Също и един левит, като стигна на това място и го видя, подмина по отсрещната страна. 33Но един самарянин, като пътуваше, дойде до мястото, където беше той, и като го видя, го съжали, 34приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него. 35А на следващия ден извади два динария#две надници, даде ги на гостилничаря и каза: Погрижи се за него и каквото похарчиш в повече, на връщане ще ти го заплатя. 36Кой от тези тримата ти се вижда да се е показал ближен на попадналия в ръцете на разбойниците? 37А той отговори: Онзи, който му оказа милост. Иисус му каза: Иди и ти постъпвай също така. 38И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си. 39Тя имаше сестра на име Мария, която седна при краката на Иисус и слушаше словото Му. 40А Марта, като беше заета с много прислужване, пристъпи и каза: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Кажи ѝ тогава да ми помогне. 41Но Господ в отговор ѝ каза: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, 42но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да ѝ се отнеме.
Избрани в момента:
Лука 10: VBG
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013
Лука 10
10
1След това Господ определи други седемдесет души и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, където Сам Той щеше да отиде. 2И им каза: Жетвата е изобилна, а работниците – малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си. 3Идете! Ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци. 4Не носете нито кесия, нито торба, нито сандали и никого по пътя не поздравявайте. 5И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на този дом! 6И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако не бъде, ще се върне на вас. 7И в същата къща останете; и яжте и пийте, каквото ви дадат, защото работникът заслужава своята заплата. Не се премествайте от къща в къща. 8И като влизате в някой град и те ви приемат, яжте, каквото ви сложат. 9И изцелявайте болните в него и им казвайте: Божието царство е наближило до вас. 10А като влезете в някой град и те не ви приемат, излезте на улиците му и кажете: 11И праха, който е полепнал по краката ни от вашия град, отърсваме против вас; но това да знаете, че Божието царство е наближило. 12Казвам ви: По-леко ще бъде на Содом в онзи ден, отколкото на този град. 13Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон чудесата, които се извършиха във вас, те отдавна биха се покаяли, седящи във вретище и пепел. 14Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас. 15И ти, Капернауме, който си се издигнал до небесата, до ада ще бъдеш свален. 16Който слуша вас, Мен слуша; и който отхвърля вас, Мен отхвърля; а който отхвърля Мен, отхвърля Онзи, който Ме е пратил. 17И седемдесетте се върнаха с радост и казаха: Господи, в Твоето Име и демоните ни се покоряват. 18А Той им каза: Видях Сатана да пада от небето като светкавица. 19Ето, давам ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага, и нищо няма да ви навреди. 20Обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват, а се радвайте, че имената ви са записани на небесата. 21В същия час Иисус се зарадва в Духа и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, че си скрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на невръстните. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно. 22Всичко Ми е предадено от Моя Отец; и освен Отец, никой не знае кой е Синът; и никой не знае кой е Отец, освен Синът и онзи, на когото Синът би благоволил да открие. 23И като се обърна към учениците, им каза насаме: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. 24Защото, казвам ви, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха; и да чуят това, което вие чувате, и не чуха. 25И ето, един законник стана и Го изпитваше, като каза: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот? 26А Той му каза: Какво е писано в закона? Как го четеш ти? 27А той в отговор каза: „Да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и с целия си ум, и ближния си както себе си.“ 28Иисус му каза: Правилно отговори; това прави, и ще живееш. 29Но той, понеже искаше да оправдае себе си, каза на Иисус: А кой е моят ближен? 30В отговор Иисус каза: Един човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха, и си отидоха, като го оставиха полумъртъв. 31А един свещеник случайно слизаше по онзи път и като го видя, подмина по отсрещната страна. 32Също и един левит, като стигна на това място и го видя, подмина по отсрещната страна. 33Но един самарянин, като пътуваше, дойде до мястото, където беше той, и като го видя, го съжали, 34приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него. 35А на следващия ден извади два динария#две надници, даде ги на гостилничаря и каза: Погрижи се за него и каквото похарчиш в повече, на връщане ще ти го заплатя. 36Кой от тези тримата ти се вижда да се е показал ближен на попадналия в ръцете на разбойниците? 37А той отговори: Онзи, който му оказа милост. Иисус му каза: Иди и ти постъпвай също така. 38И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си. 39Тя имаше сестра на име Мария, която седна при краката на Иисус и слушаше словото Му. 40А Марта, като беше заета с много прислужване, пристъпи и каза: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Кажи ѝ тогава да ми помогне. 41Но Господ в отговор ѝ каза: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, 42но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да ѝ се отнеме.
Избрани в момента:
:
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013