Лука 14
14
1Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от началниците на фарисеите, те Го наблюдаваха. 2И ето, пред Него имаше един човек, болен от воднянка. 3И Иисус заговори на законниците и фарисеите и каза: Позволено ли е да се изцелява в събота, или не? 4А те мълчаха. И Той, като хвана човека, го изцели и го пусна. 5И им каза: Ако падне магарето или волът на някого от вас в кладенец, няма ли той начаса да го извлече в съботен ден? 6И не можаха да Му отговорят на това. 7А като забелязваше как поканените избираха първите места, им каза една притча: 8Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него някой по-почетен от теб 9и да дойде този, който е поканил и теб, и него, и да ти каже: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще започнеш със срам да заемаш последното място. 10Но когато те поканят, иди и седни на последното място и когато дойде този, който те е поканил, да ти каже: Приятелю, мини по-горе; тогава ще имаш почит пред всички, които седят с теб на трапезата. 11Защото всеки, който възвишава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвисен. 12Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде отплатено. 13Но когато даваш угощение, покани бедни, недъгави, куци, слепи; 14и ще бъдеш блажен, защото те нямат с какво да ти отплатят и ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните. 15И като чу това, един от седящите с Него на трапезата Му каза: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство. 16А Той каза: Един човек даде голяма вечеря и покани мнозина. 17И в часа на вечерята изпрати слугата си да каже на поканените: Елате, защото всичко е вече готово. 18А те всички започнаха единодушно да се извиняват. Първият му каза: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме. 19Друг каза: Купих си пет чифта волове и отивам да ги опитам; моля ти се, извини ме. 20А друг каза: Ожених се и затова не мога да дойда. 21И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен каза на слугата си: Излез бързо на градските улици и пътеки и доведи тук бедните, недъгавите, слепите и куците. 22И слугата каза: Господарю, направено е, каквото си заповядал, и има още място. 23И господарят каза на слугата: Излез по пътищата и оградите и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми; 24защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. 25А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им каза: 26Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик. 27Който не носи своя кръст и върви след Мен, не може да бъде Мой ученик. 28Защото кой от вас, когато иска да построи кула, не сяда първо да пресметне разноските – дали ще има с какво да я доизкара? 29Да не би, като положи основа, а не може да довърши, всички, които гледат, да започнат да му се присмиват и да казват: 30Този човек започна да строи, но не можа да довърши. 31Или кой цар, който отива на война срещу друг цар, няма да седне първо да се посъветва – може ли с десет хиляди да се противопостави на онзи, който идва срещу него с двадесет хиляди? 32Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да иска условия за мир. 33И така, ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик. 34Добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се подправи? 35Тя не струва нито за земята, нито за тор, а я изхвърлят навън. Който има уши да слуша, нека слуша.
Избрани в момента:
Лука 14: VBG
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013
Лука 14
14
1Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от началниците на фарисеите, те Го наблюдаваха. 2И ето, пред Него имаше един човек, болен от воднянка. 3И Иисус заговори на законниците и фарисеите и каза: Позволено ли е да се изцелява в събота, или не? 4А те мълчаха. И Той, като хвана човека, го изцели и го пусна. 5И им каза: Ако падне магарето или волът на някого от вас в кладенец, няма ли той начаса да го извлече в съботен ден? 6И не можаха да Му отговорят на това. 7А като забелязваше как поканените избираха първите места, им каза една притча: 8Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него някой по-почетен от теб 9и да дойде този, който е поканил и теб, и него, и да ти каже: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще започнеш със срам да заемаш последното място. 10Но когато те поканят, иди и седни на последното място и когато дойде този, който те е поканил, да ти каже: Приятелю, мини по-горе; тогава ще имаш почит пред всички, които седят с теб на трапезата. 11Защото всеки, който възвишава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвисен. 12Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде отплатено. 13Но когато даваш угощение, покани бедни, недъгави, куци, слепи; 14и ще бъдеш блажен, защото те нямат с какво да ти отплатят и ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните. 15И като чу това, един от седящите с Него на трапезата Му каза: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство. 16А Той каза: Един човек даде голяма вечеря и покани мнозина. 17И в часа на вечерята изпрати слугата си да каже на поканените: Елате, защото всичко е вече готово. 18А те всички започнаха единодушно да се извиняват. Първият му каза: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме. 19Друг каза: Купих си пет чифта волове и отивам да ги опитам; моля ти се, извини ме. 20А друг каза: Ожених се и затова не мога да дойда. 21И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен каза на слугата си: Излез бързо на градските улици и пътеки и доведи тук бедните, недъгавите, слепите и куците. 22И слугата каза: Господарю, направено е, каквото си заповядал, и има още място. 23И господарят каза на слугата: Излез по пътищата и оградите и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми; 24защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. 25А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им каза: 26Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик. 27Който не носи своя кръст и върви след Мен, не може да бъде Мой ученик. 28Защото кой от вас, когато иска да построи кула, не сяда първо да пресметне разноските – дали ще има с какво да я доизкара? 29Да не би, като положи основа, а не може да довърши, всички, които гледат, да започнат да му се присмиват и да казват: 30Този човек започна да строи, но не можа да довърши. 31Или кой цар, който отива на война срещу друг цар, няма да седне първо да се посъветва – може ли с десет хиляди да се противопостави на онзи, който идва срещу него с двадесет хиляди? 32Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да иска условия за мир. 33И така, ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик. 34Добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се подправи? 35Тя не струва нито за земята, нито за тор, а я изхвърлят навън. Който има уши да слуша, нека слуша.
Избрани в момента:
:
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013