Лука 5:1-11

А веднъж Той стоеше при Генисаретското езеро, когато множеството Го притискаше, за да слуша Божието слово. И видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си. И като влезе в един от корабите, който беше на Симон, го помоли да го отдалечи малко от сушата; и седна и поучаваше множествата от кораба. А когато престана да говори, каза на Симон: Оттегли към дълбокото и хвърлете мрежите за лов. А Симон в отговор каза: Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме, но по Твоята дума ще хвърля мрежите. И когато направиха това, уловиха твърде много риба, така че мрежите им се прокъсваха. И те извикаха съдружниците си от другия кораб да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двата кораба толкова много, че щяха да потънат. А Симон Петър, като видя това, падна пред коленете на Иисус и каза: Иди си от мен, Господи, защото съм грешен човек. Понеже и той, и всички, които бяха с него, бяха смаяни от улова на рибите, които хванаха, а така също и Яков и Йоан, синовете на Зеведей, които бяха съдружници на Симон. А Иисус каза на Симон: Не се бой. Отсега нататък хора ще ловиш. И като изтеглиха корабите на сушата, оставиха всичко и Го последваха.