И когато беше в един от градовете, ето, един човек, болен целият от проказа, като видя Иисус, падна на лицето си и Му се помоли, казвайки: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш. А Той простря ръка и се допря до него, и каза: Искам, бъди очистен. И веднага проказата го остави. И Той му заръча да не казва на никого за това: Но за свидетелство на тях, иди и се покажи на свещеника, и принеси за очистването си, както е заповядал Мойсей. Но вестта за Него се разнасяше още повече и големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си. А Той се оттегляше в пустините и се молеше. И през един от тези дни, когато Той поучаваше, там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на Галилея, Юдея и Ерусалим. И сила от Господа беше с Него, за да изцелява. И ето, едни мъже донесоха на постелка един човек, който беше парализиран, и се опитаха да го внесат вътре и да го сложат пред Него. Но понеже не намериха откъде да го внесат вътре заради множеството, се качиха на покрива и през керемидите го спуснаха с постелката на средата пред Иисус. А Той, като видя вярата им, каза: Човече, прощават ти се греховете. Тогава книжниците и фарисеите започнаха да се питат, като казваха: Кой е Този, който богохулства? Кой може да прощава грехове, освен единствено Бог? Но когато Иисус разбра мислите им, им каза в отговор: Какво размишлявате в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа? Прощават ти се греховете!; или: Стани и ходи! Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове – каза на паралитика: Казвам ти: стани, вдигни постелката си и си иди у дома. И веднага той стана пред тях, вдигна това, на което лежеше, и си отиде у дома, като славеше Бога. И те всички се смаяха и славеха Бога, и изпълнени със страх, казваха: Днес видяхме пречудни неща.