Марко 14
14
1А след два дни щеше да бъде Пасхата и празникът на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай, за да Го уловят с хитрост и да Го убият. 2Но казваха: Да не стане на празника, за да не се надигне вълнение сред народа. 3И когато Той беше във Витания и седеше на трапезата в къщата на прокажения Симон, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард. И като счупи съда, изля мирото на главата Му. 4А имаше някои, които недоволстваха и говореха помежду си: Защо така се прахоса мирото? 5Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста динария и парите да се раздадат на бедните. И негодуваха против нея. 6Но Иисус каза: Оставете я. Защо є досаждате? Тя извърши едно добро дело за Мен. 7Защото бедните винаги се намират между вас и когато и да поискате, можете да им сторите добро; но Аз не винаги се намирам между вас. 8Тя направи това, което можеше: предварително помаза тялото Ми за погребение. 9Истина ви казвам: където и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя направи. 10Тогава Юда Искариотски, един от дванадесетте, отиде при главните свещеници, за да им Го предаде. 11А те, като чуха, се зарадваха и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай, за да Го предаде. 12А на първия ден от празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за Пасхата, учениците Му казаха: Къде искаш да отидем и да приготвим, за да ядеш пасхата? 13И Той изпрати двама от учениците Си, като им каза: Идете в града и там ще ви срещне един човек, който носи стомна с вода. Последвайте го. 14И там, където влезе, кажете на стопанина на тази къща: Учителят казва: Къде е приготвената за Мен гостна стая, където ще ям пасхата с учениците Си? 15И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова: там ни пригответе. 16И така, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха, както им беше казал, и приготвиха пасхата. 17А като се свечери, Той дойде с дванадесетте. 18И когато седяха на трапезата и ядяха, Иисус каза: Истина ви казвам: един от вас, който яде с Мен, ще Ме предаде. 19А те започнаха да скърбят и да Му казват един след друг: Да не съм аз? 20А Той им каза: Един от вас дванадесетте е, който топи заедно с Мен в блюдото. 21Защото Човешкият Син наистина отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не се беше родил. 22И когато ядяха, Иисус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им и каза: Вземете, (яжте;) това е Моето тяло. 23Взе и чашата, благодари и им даде; и те всички пиха от нея. 24И им каза: Това е Моята кръв на (новия) завет, която се пролива за мнозина. 25Истина ви казвам, че вече няма да пия от плода на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов в Божието царство. 26И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. 27И Иисус им каза: Всички вие ще се отвърнете (от Мен тази нощ), защото е писано: "Ще поразя пастира, и овцете ще се разпръснат." 28А след възкресението Си ще отида преди вас в Галилея. 29Тогава Петър Му каза: Даже и всички да се отвърнат, аз няма! 30Иисус му каза: Истина ти казвам, че днес, тази нощ, преди петелът да пропее два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Мен. 31А той говореше още по-разпалено: Дори да стане нужда да умра с Теб, пак няма да се отрека от Теб! Същото казаха и другите. 32Дойдоха до едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тук, докато се помоля. 33И взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан и започна да се страхува и да тъгува. 34И им каза: Душата Ми е наскърбена до смърт. Постойте тук и бдете. 35И като отиде малко напред, падна на земята и се молеше, ако е възможно, да Го отмине този час, като каза: 36Авва#арам.: Татко, Отче, за Теб всичко е възможно. Отмини Ме с тази чаша; не обаче както Аз искам, а както Ти. 37И дойде и ги намери заспали; и каза на Петър: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да бдиш? 38Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, но плътта – немощна. 39И пак отиде и се помоли, като каза същите думи. 40А като дойде, пак ги намери заспали, защото очите им бяха натежали; и не знаеха какво да Му отговорят. 41И дойде трети път и им каза: Спете и почивайте! Достатъчно е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците. 42Станете да вървим. Ето, приближи се онзи, който Ме предава. 43И веднага, докато Той още говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с мечове и тояги от главните свещеници, книжниците и старейшините. 44А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, казвайки: Когото целуна – Той е. Него хванете и отведете, като Го пазите здраво. 45И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Равви!; и Го целуваше. 46И те сложиха ръце на Него и Го хванаха. 47А един от стоящите там измъкна меча си, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото. 48Тогава Иисус заговори и им каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги да Ме уловите? 49Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте. Но това стана, за да се сбъднат Писанията. 50Тогава всички Го оставиха и се разбягаха. 51А един младеж Го следваше, обвит с ленено платно на голо; и те го хванаха. 52А той остави лененото платно и избяга гол. 53И заведоха Иисус при първосвещеника, при когото се събраха всичките главни свещеници, старейшините и книжниците. 54А Петър Го беше следвал отдалеч и беше влязъл вътре в двора на първосвещеника, и седеше заедно със служителите и се грееше на огъня. 55А главните свещеници и целият Синедрион търсеха свидетелство против Иисус, за да Го убият, но не намериха. 56Защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но свидетелствата им не си съвпадаха. 57После някои станаха и лъжесвидетелстваха против Него, като казаха: 58Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша този ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен. 59Но и така свидетелствата им не си съвпадаха. 60Тогава първосвещеникът се изправи на средата и попита Иисус, като каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб? 61А Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Синът на Благословения? 62А Иисус каза: Аз съм. И ще видите Човешкия Син седящ отдясно на Силата и идещ с небесните облаци. 63Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели? 64Чухте богохулството. Как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание. 65А някои започнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Пророкувай! И служителите, като Го хванаха, Му удряха плесници. 66И когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника. 67И като видя Петър, че се грее, се взря в него и каза: И ти беше с Иисус Назарянина. 68А той се отрече, като каза: Нито зная, нито разбирам какво говориш. И излезе вън в предверието и петелът пропя. 69Но слугинята го видя и пак започна да казва на стоящите там: Този е от тях. 70А той пак се отрече. След малко стоящите там пак казаха на Петър: Наистина си от тях, защото си галилеянин (и говорът ти те издава). 71А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам този Човек, за когото говорите. 72И петелът пропя втори път. И Петър си спомни думата, която му бе казал Иисус: Преди петелът да пропее два пъти, ти ще се отречеш от Мен три пъти. И като размисли за това, заплака.
Избрани в момента:
Марко 14: VBG
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013
Марко 14
14
1А след два дни щеше да бъде Пасхата и празникът на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай, за да Го уловят с хитрост и да Го убият. 2Но казваха: Да не стане на празника, за да не се надигне вълнение сред народа. 3И когато Той беше във Витания и седеше на трапезата в къщата на прокажения Симон, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард. И като счупи съда, изля мирото на главата Му. 4А имаше някои, които недоволстваха и говореха помежду си: Защо така се прахоса мирото? 5Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста динария и парите да се раздадат на бедните. И негодуваха против нея. 6Но Иисус каза: Оставете я. Защо є досаждате? Тя извърши едно добро дело за Мен. 7Защото бедните винаги се намират между вас и когато и да поискате, можете да им сторите добро; но Аз не винаги се намирам между вас. 8Тя направи това, което можеше: предварително помаза тялото Ми за погребение. 9Истина ви казвам: където и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя направи. 10Тогава Юда Искариотски, един от дванадесетте, отиде при главните свещеници, за да им Го предаде. 11А те, като чуха, се зарадваха и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай, за да Го предаде. 12А на първия ден от празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за Пасхата, учениците Му казаха: Къде искаш да отидем и да приготвим, за да ядеш пасхата? 13И Той изпрати двама от учениците Си, като им каза: Идете в града и там ще ви срещне един човек, който носи стомна с вода. Последвайте го. 14И там, където влезе, кажете на стопанина на тази къща: Учителят казва: Къде е приготвената за Мен гостна стая, където ще ям пасхата с учениците Си? 15И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова: там ни пригответе. 16И така, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха, както им беше казал, и приготвиха пасхата. 17А като се свечери, Той дойде с дванадесетте. 18И когато седяха на трапезата и ядяха, Иисус каза: Истина ви казвам: един от вас, който яде с Мен, ще Ме предаде. 19А те започнаха да скърбят и да Му казват един след друг: Да не съм аз? 20А Той им каза: Един от вас дванадесетте е, който топи заедно с Мен в блюдото. 21Защото Човешкият Син наистина отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не се беше родил. 22И когато ядяха, Иисус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им и каза: Вземете, (яжте;) това е Моето тяло. 23Взе и чашата, благодари и им даде; и те всички пиха от нея. 24И им каза: Това е Моята кръв на (новия) завет, която се пролива за мнозина. 25Истина ви казвам, че вече няма да пия от плода на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов в Божието царство. 26И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. 27И Иисус им каза: Всички вие ще се отвърнете (от Мен тази нощ), защото е писано: "Ще поразя пастира, и овцете ще се разпръснат." 28А след възкресението Си ще отида преди вас в Галилея. 29Тогава Петър Му каза: Даже и всички да се отвърнат, аз няма! 30Иисус му каза: Истина ти казвам, че днес, тази нощ, преди петелът да пропее два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Мен. 31А той говореше още по-разпалено: Дори да стане нужда да умра с Теб, пак няма да се отрека от Теб! Същото казаха и другите. 32Дойдоха до едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тук, докато се помоля. 33И взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан и започна да се страхува и да тъгува. 34И им каза: Душата Ми е наскърбена до смърт. Постойте тук и бдете. 35И като отиде малко напред, падна на земята и се молеше, ако е възможно, да Го отмине този час, като каза: 36Авва#арам.: Татко, Отче, за Теб всичко е възможно. Отмини Ме с тази чаша; не обаче както Аз искам, а както Ти. 37И дойде и ги намери заспали; и каза на Петър: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да бдиш? 38Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, но плътта – немощна. 39И пак отиде и се помоли, като каза същите думи. 40А като дойде, пак ги намери заспали, защото очите им бяха натежали; и не знаеха какво да Му отговорят. 41И дойде трети път и им каза: Спете и почивайте! Достатъчно е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците. 42Станете да вървим. Ето, приближи се онзи, който Ме предава. 43И веднага, докато Той още говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с мечове и тояги от главните свещеници, книжниците и старейшините. 44А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, казвайки: Когото целуна – Той е. Него хванете и отведете, като Го пазите здраво. 45И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Равви!; и Го целуваше. 46И те сложиха ръце на Него и Го хванаха. 47А един от стоящите там измъкна меча си, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото. 48Тогава Иисус заговори и им каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги да Ме уловите? 49Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте. Но това стана, за да се сбъднат Писанията. 50Тогава всички Го оставиха и се разбягаха. 51А един младеж Го следваше, обвит с ленено платно на голо; и те го хванаха. 52А той остави лененото платно и избяга гол. 53И заведоха Иисус при първосвещеника, при когото се събраха всичките главни свещеници, старейшините и книжниците. 54А Петър Го беше следвал отдалеч и беше влязъл вътре в двора на първосвещеника, и седеше заедно със служителите и се грееше на огъня. 55А главните свещеници и целият Синедрион търсеха свидетелство против Иисус, за да Го убият, но не намериха. 56Защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но свидетелствата им не си съвпадаха. 57После някои станаха и лъжесвидетелстваха против Него, като казаха: 58Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша този ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен. 59Но и така свидетелствата им не си съвпадаха. 60Тогава първосвещеникът се изправи на средата и попита Иисус, като каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб? 61А Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Синът на Благословения? 62А Иисус каза: Аз съм. И ще видите Човешкия Син седящ отдясно на Силата и идещ с небесните облаци. 63Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели? 64Чухте богохулството. Как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание. 65А някои започнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Пророкувай! И служителите, като Го хванаха, Му удряха плесници. 66И когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника. 67И като видя Петър, че се грее, се взря в него и каза: И ти беше с Иисус Назарянина. 68А той се отрече, като каза: Нито зная, нито разбирам какво говориш. И излезе вън в предверието и петелът пропя. 69Но слугинята го видя и пак започна да казва на стоящите там: Този е от тях. 70А той пак се отрече. След малко стоящите там пак казаха на Петър: Наистина си от тях, защото си галилеянин (и говорът ти те издава). 71А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам този Човек, за когото говорите. 72И петелът пропя втори път. И Петър си спомни думата, която му бе казал Иисус: Преди петелът да пропее два пъти, ти ще се отречеш от Мен три пъти. И като размисли за това, заплака.
Избрани в момента:
:
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013