Марко 9:14-29

И когато Той дойде при учениците, видя около тях едно голямо множество и книжници, които спореха с тях. И веднага, като Го видя, цялото множество се смая и се завтече към Него, и Го поздравяваха. И Той попита книжниците: За какво спорите с тях? И един от множеството Му отговори: Учителю, доведох при Теб сина си, който има ням дух. И където и да го хване, го тръшка; и той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява. Казах на Твоите ученици да изгонят демона, но те не можаха. А Той в отговор им каза: О, роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мен. И го доведоха при Него. И когато Го видя, духът веднага го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен. И Иисус попита баща му: От колко време му става така? А той каза: От детинство. И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби. Но ако можеш да направиш нещо, съжали ни и ни помогни! А Иисус му каза: Ако можеш! Всичко е възможно за този, който вярва. Веднага бащата на детето извика и каза със сълзи: Вярвам (Господи)! Помогни на моето неверие! А Иисус, като видя, че се стича народ, смъмри нечистия дух, като му каза: Ням и глух душе, Аз ти заповядвам: излез от него и не влизай повече в него! И като изпищя и го сгърчи силно, излезе. И детето стана като мъртво, затова повечето казаха, че е умряло. Но Иисус го хвана за ръката и го вдигна; и то стана. И когато влезе в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним? А Той им каза: Този род с нищо не може да излезе, освен с молитва (и пост).