Притчи 17
17
1По-добре сух залък и спокойствие с него отколкото къща, пълна с пиршества, и кавга. 2Мъдър слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята. 3Топилнята е за среброто и пещта – за златото, но ГОСПОД изпитва сърцата. 4Злодеят слуша устните на греха и лъжецът дава ухо на езика на погибелта. 5Който се присмива на сиромаха, хули Създателя му и който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан. 6Синовете на синовете са венецът на старците и славата на синовете са техните бащи. 7Превъзходната реч не подхожда на безумен, много по-малко – лъжливи устни на началник. 8Подаръкът е като безценен камък в очите на притежателя си, накъдето и да се обърне, успява. 9Който покрива престъпление, се стреми към любов, а който разказва за работата, разделя най-близки приятели. 10Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича – на безумния. 11Злият човек търси само разпри, затова жесток пратеник ще бъде изпратен против него. 12По-добре да срещне човека мечка лишена от малките си, отколкото безумен в глупостта му. 13Който възвръща зло за добро, злото няма да се отдалечи от дома му. 14Започването на кавга е като отприщване на вода, затова остави караницата, преди да се е разпалила. 15Който оправдава безбожния и който осъжда праведния – и двамата са мерзост за ГОСПОДА. 16Какво ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, като няма разум? 17Приятел обича всякога и като брат се явява в беда. 18Човек без разум стиска ръка и става поръчител на ближния си. 19Който обича препирня, обича престъпление и който въздига вратата си, търси унищожение. 20Който има коварно сърце, не намира добро и който има лукав език, пада в зло. 21Който роди глупак, за скръб му е и бащата на безумния няма радост. 22Веселото сърце е благотворно лекарство, а унил дух изсушава костите. 23Безбожният приема подкуп от пазвата, за да изкриви пътищата на правосъдието. 24Пред лицето на разумния е мъдростта, а очите на безумния са към краищата на земята. 25Безумен син е тъга за баща си и горчивина за тази, която го е родила. 26Да се глобява праведният, също не е добре, още повече – да бъдат бити благородните за правото. 27Който пести думите си, е умен и хладнокръвният е благоразумен. 28Дори и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, който затваря устата си – за разумен.
Избрани в момента:
Притчи 17: VBG
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013
Притчи 17
17
1По-добре сух залък и спокойствие с него отколкото къща, пълна с пиршества, и кавга. 2Мъдър слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята. 3Топилнята е за среброто и пещта – за златото, но ГОСПОД изпитва сърцата. 4Злодеят слуша устните на греха и лъжецът дава ухо на езика на погибелта. 5Който се присмива на сиромаха, хули Създателя му и който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан. 6Синовете на синовете са венецът на старците и славата на синовете са техните бащи. 7Превъзходната реч не подхожда на безумен, много по-малко – лъжливи устни на началник. 8Подаръкът е като безценен камък в очите на притежателя си, накъдето и да се обърне, успява. 9Който покрива престъпление, се стреми към любов, а който разказва за работата, разделя най-близки приятели. 10Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича – на безумния. 11Злият човек търси само разпри, затова жесток пратеник ще бъде изпратен против него. 12По-добре да срещне човека мечка лишена от малките си, отколкото безумен в глупостта му. 13Който възвръща зло за добро, злото няма да се отдалечи от дома му. 14Започването на кавга е като отприщване на вода, затова остави караницата, преди да се е разпалила. 15Който оправдава безбожния и който осъжда праведния – и двамата са мерзост за ГОСПОДА. 16Какво ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, като няма разум? 17Приятел обича всякога и като брат се явява в беда. 18Човек без разум стиска ръка и става поръчител на ближния си. 19Който обича препирня, обича престъпление и който въздига вратата си, търси унищожение. 20Който има коварно сърце, не намира добро и който има лукав език, пада в зло. 21Който роди глупак, за скръб му е и бащата на безумния няма радост. 22Веселото сърце е благотворно лекарство, а унил дух изсушава костите. 23Безбожният приема подкуп от пазвата, за да изкриви пътищата на правосъдието. 24Пред лицето на разумния е мъдростта, а очите на безумния са към краищата на земята. 25Безумен син е тъга за баща си и горчивина за тази, която го е родила. 26Да се глобява праведният, също не е добре, още повече – да бъдат бити благородните за правото. 27Който пести думите си, е умен и хладнокръвният е благоразумен. 28Дори и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, който затваря устата си – за разумен.
Избрани в момента:
:
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013