Римляни 14
14
1Приемайте слабия във вярата, но не за да спорите за мнения. 2Един вярва, че може да яде всичко, а слабият във вярата яде само зеленчук. 3Който яде, да не презира този, който не яде, и който не яде, да не съди този, който яде, защото Бог го е приел. 4Кой си ти, за да съдиш чужд слуга? Пред своя собствен господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои. 5Някой уважава един ден повече от друг ден, а друг човек уважава всеки ден. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум. 6Който пази деня, за Господа го пази, (а който не пази деня, за Господа не го пази). Който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога, и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога. 7Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си. 8Понеже, ако живеем, за Господа живеем и ако умираме, за Господа умираме. И така, дали живеем, или умираме, на Господа сме. 9Защото Христос затова умря и възкръсна, и оживя отново, за да владее и над мъртвите, и над живите. 10Но ти защо съдиш своя брат? Или пък ти защо презираш своя брат? Понеже ние всички ще застанем пред Христовото съдилище. 11Защото е писано: „Жив съм Аз, казва Господ, пред Мен ще се преклони всяко коляно, и всеки език ще изповяда Бога.“ 12И така, всеки от нас ще отговаря за себе си пред Бога. 13Затова, нека вече не се съдим един друг, а по-добре да съдим така – никой да не поставя спънка или съблазън#или: повод за грях пред брат си. 14Зная и съм уверен в Господ Иисус, че нищо не е само по себе си нечисто; само за този, който счита нещо за нечисто, за него то е нечисто. 15Защото, ако брат ти се наскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш според любовта. Не погубвай с яденето си онзи, за когото е умрял Христос. 16И така, не оставяйте да се хули вашето добро. 17Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда и мир, и радост в Светия Дух. 18Понеже, който така служи на Христос, е угоден на Бога и одобрен от хората. 19И така, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно изграждане. 20Не унищожавай Божието дело заради ядене. Всичко наистина е чисто, но е зло за човека, който яде със съблазън. 21Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да направиш нещо, чрез което брат ти се спъва (или се съблазнява#или: се подвежда към грях, или отслабва). 22Имаш ли вяра? Имай я за себе си пред Бога. Блажен онзи, който не осъжда себе си в това, което одобрява. 23А онзи, който се съмнява, когато яде, е осъден, защото не яде от вяра; а всичко, което не става от вяра, е грях.
Избрани в момента:
Римляни 14: VBG
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013
Римляни 14
14
1Приемайте слабия във вярата, но не за да спорите за мнения. 2Един вярва, че може да яде всичко, а слабият във вярата яде само зеленчук. 3Който яде, да не презира този, който не яде, и който не яде, да не съди този, който яде, защото Бог го е приел. 4Кой си ти, за да съдиш чужд слуга? Пред своя собствен господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои. 5Някой уважава един ден повече от друг ден, а друг човек уважава всеки ден. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум. 6Който пази деня, за Господа го пази, (а който не пази деня, за Господа не го пази). Който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога, и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога. 7Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си. 8Понеже, ако живеем, за Господа живеем и ако умираме, за Господа умираме. И така, дали живеем, или умираме, на Господа сме. 9Защото Христос затова умря и възкръсна, и оживя отново, за да владее и над мъртвите, и над живите. 10Но ти защо съдиш своя брат? Или пък ти защо презираш своя брат? Понеже ние всички ще застанем пред Христовото съдилище. 11Защото е писано: „Жив съм Аз, казва Господ, пред Мен ще се преклони всяко коляно, и всеки език ще изповяда Бога.“ 12И така, всеки от нас ще отговаря за себе си пред Бога. 13Затова, нека вече не се съдим един друг, а по-добре да съдим така – никой да не поставя спънка или съблазън#или: повод за грях пред брат си. 14Зная и съм уверен в Господ Иисус, че нищо не е само по себе си нечисто; само за този, който счита нещо за нечисто, за него то е нечисто. 15Защото, ако брат ти се наскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш според любовта. Не погубвай с яденето си онзи, за когото е умрял Христос. 16И така, не оставяйте да се хули вашето добро. 17Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда и мир, и радост в Светия Дух. 18Понеже, който така служи на Христос, е угоден на Бога и одобрен от хората. 19И така, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно изграждане. 20Не унищожавай Божието дело заради ядене. Всичко наистина е чисто, но е зло за човека, който яде със съблазън. 21Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да направиш нещо, чрез което брат ти се спъва (или се съблазнява#или: се подвежда към грях, или отслабва). 22Имаш ли вяра? Имай я за себе си пред Бога. Блажен онзи, който не осъжда себе си в това, което одобрява. 23А онзи, който се съмнява, когато яде, е осъден, защото не яде от вяра; а всичко, което не става от вяра, е грях.
Избрани в момента:
:
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013