Евангелието според Лука 6
6
Исус е Господар на съботата
(Матей 12:1-8; Марк 2:23-28)
1Един съботен ден Исус вървеше през едни житни полета. Учениците му късаха класове, стриваха ги с длани и ядяха зърната. 2Някои от фарисеите им казаха: „Защо правите това, което законът забранява да се върши в съботен ден?“
3Исус им отвърна: „Нима не сте чели какво направи Давид, когато той и хората с него бяха гладни? 4Давид влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове#6:4 присъствените хлябове 12 безквасни хляба, дар за Бога, поставяни в храма в Ерусалим всяка събота. Само свещениците имат право да ядат този хляб. Вж. Лев. 24:5-9. и яде от тях, като даде и на другите с него да ядат, въпреки че законът на Моисей разрешава това само на свещениците.“ 5И им каза: „Човешкият Син е Господар на съботата.“
Исус излекува човек с изсъхнала ръка
(Матей 12:9-14; Марк 3:1-6)
6Веднъж, пак в събота, Исус отиде в синагогата да поучава. Там имаше един човек с изсъхнала дясна ръка. 7Законоучителите и фарисеите търсеха повод да обвинят Исус, затова внимателно го наблюдаваха дали ще излекува някого в събота или не. 8Исус обаче знаеше мислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: „Изправи се и застани пред всички!“ Човекът се изправи и застана там. 9Тогава Исус се обърна към тях: „Питам ви, какво изисква законът да се прави в събота — добро или зло? Да се спасява живот или да се погубва?“ 10Исус обиколи всички с поглед и каза на човека: „Протегни си ръката!“ Той си протегна ръката и тя оздравя. 11Гняв обзе фарисеите и законоучителите и те започнаха да обсъждат помежду си какво да сторят на Исус.
Исус избира своите дванадесет апостола
(Матей 10:1-4; Марк 3:13-19)
12През онези дни Исус се качи на хълма, за да се моли, и прекара цялата нощ в молитва към Бога. 13На сутринта той събра учениците си, избра дванадесет от тях и ги нарече апостоли:
14Симон, когото нарече Петър,
брат му Андрей,
Яков,
Йоан,
Филип,
Вартоломей,
15Матей,
Тома,
Яков — синът на Алфей,
Симон, наречен Зилот,
16Юда — синът на Яков,
и Юда Искариотски, който по-късно го предаде.
Исус поучава и лекува хората
(Матей 4:23-25; 5:1-12)
17Исус слезе от хълма заедно с апостолите си и застана на едно равно място сред голяма група свои ученици. Там имаше и много хора от цяла Юдея, Ерусалим и крайбрежните градове Тир и Сидон. 18Те бяха дошли да чуят Исус и да бъдат излекувани от болестите си. Измъчваните от зли духове също бяха излекувани. 19Всеки се опитваше да се докосне до Исус, защото от него излизаше сила, която лекуваше всички.
20Исус погледна учениците си и каза:
„Благословени сте вие, бедните,
защото ваше е Божието царство.
21Благословени сте вие,
които сега сте гладни,
защото ще бъдете наситени.
Благословени сте вие,
които сега плачете,
защото ще се смеете от радост.
22Благословени сте, когато хората ви ненавиждат, отлъчват от обществото, обиждат и злословят името ви заради Човешкия Син. 23Ликувайте, когато това стане, и скачайте от радост, защото наградата ви в небето е голяма! Та нали по същия начин предците им се отнасяха с пророците!
24Но горко на вас, богатите,
защото вече сте имали лесен живот.
25Горко на вас,
които сега сте сити,
защото ще гладувате.
Горко на вас,
които сега се смеете,
защото ще скърбите и ще плачете.
26Горко ви, когато всички говорят за вас само добро, защото по същия начин предците им говореха за лъжепророците.
Обичайте враговете си
(Матей 5:38-48; 7:12а)
27На вас, които ме слушате, казвам: обичайте враговете си. Отвръщайте с добро на онези, които ви мразят. 28Благославяйте онези, които ви проклинат. Молете се за онези, които ви причиняват зло. 29Ако някой те удари по едната буза, предложи му и другата. Ако ти отнеме връхната дреха, остави му и ризата си. 30Давай на всеки, който те помоли. Ако някой ти отнеме нещо твое, не си го искай обратно. 31Отнасяйте се с другите така, както искате те да се отнасят с вас. 32Ако обичате само онези, които ви обичат, нима заслужавате да ви похвалят за това? Та нали и грешниците обичат онези, които ги обичат! 33Ако отвръщате с добро само на онези, които ви правят добро, нима заслужавате да ви похвалят за това? Та нали и грешниците правят същото! 34И ако давате назаем само на онези, които очаквате да ви се издължат, нима заслужавате да ви похвалят за това? Та нали и грешниците си дават един друг назаем, като очакват заемът да им бъде върнат. 35Вие обаче обичайте враговете си, правете им добро и давайте назаем, без да очаквате някаква отплата. Тогава наградата ви ще бъде голяма и вие ще бъдете деца на Всевишния. Защото Бог е добър дори към неблагодарните и злите хора. 36Бъдете състрадателни, както вашият Баща е състрадателен.
Не съдете другите
(Матей 7:1-5)
37Не съдете, за да не съдят и вас. Не осъждайте и няма да ви осъждат. Прощавайте, за да прощават и на вас. 38Давайте и ще ви се дава. В ръцете ви ще се излее повече, отколкото можете да държите. Ще получите толкова много, че то ще прелива в скута ви. Защото каквато мярка използвате за другите, такава ще бъде използвана и за вас.“
39Исус им разказа следната притча: „Нима може слепец да води друг слепец? Нали и двамата ще паднат в ямата! 40Ученикът не превъзхожда своя учител, но всеки, когато е напълно обучен, ще бъде като учителя си.
41Защо забелязваш тресчицата в окото на брат си, а не виждаш гредата в собственото си око? 42Нима можеш да кажеш: «Братко, нека извадя тресчицата от окото ти», когато не виждаш гредата в своето? Лицемер! Първо извади гредата от собственото си око. Едва тогава ще виждаш достатъчно ясно, за да извадиш тресчицата от окото на брат си.
Два вида плодове
(Матей 7:17-20; 12:34б-35)
43Доброто дърво не ражда лоши плодове, както и лошото дърво не ражда добри. 44Всяко дърво се познава по плодовете му. Хората не берат смокини от тръни, нито пък грозде — от къпинов храст. 45От сърцето на добрия човек излиза добро, а от сърцето на злия — зло. Устата говори това, с което е пълно сърцето.
Два вида хора
(Матей 7:24-27)
46Защо се обръщате към мен с думите «Господи, Господи!», а не вършите това, което говоря? 47Ще ви дам пример на кого прилича всеки, който идва при мен, чува думите ми и им се подчинява. 48Такъв човек е като строителя, който направил дълбок изкоп и положил основите върху скала. Когато станало наводнение и реката връхлетяла върху къщата, тя не помръднала, защото била здраво построена. 49А този, който чува думите ми, но не се подчинява, прилича на човека, който построил къща направо върху земята, без основи. Когато реката я връхлетяла, къщата се сгромолясала и била напълно разрушена.“
Избрани в момента:
Евангелието според Лука 6: SPB
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
© 2000 Bible League International
Евангелието според Лука 6
6
Исус е Господар на съботата
(Матей 12:1-8; Марк 2:23-28)
1Един съботен ден Исус вървеше през едни житни полета. Учениците му късаха класове, стриваха ги с длани и ядяха зърната. 2Някои от фарисеите им казаха: „Защо правите това, което законът забранява да се върши в съботен ден?“
3Исус им отвърна: „Нима не сте чели какво направи Давид, когато той и хората с него бяха гладни? 4Давид влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове#6:4 присъствените хлябове 12 безквасни хляба, дар за Бога, поставяни в храма в Ерусалим всяка събота. Само свещениците имат право да ядат този хляб. Вж. Лев. 24:5-9. и яде от тях, като даде и на другите с него да ядат, въпреки че законът на Моисей разрешава това само на свещениците.“ 5И им каза: „Човешкият Син е Господар на съботата.“
Исус излекува човек с изсъхнала ръка
(Матей 12:9-14; Марк 3:1-6)
6Веднъж, пак в събота, Исус отиде в синагогата да поучава. Там имаше един човек с изсъхнала дясна ръка. 7Законоучителите и фарисеите търсеха повод да обвинят Исус, затова внимателно го наблюдаваха дали ще излекува някого в събота или не. 8Исус обаче знаеше мислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: „Изправи се и застани пред всички!“ Човекът се изправи и застана там. 9Тогава Исус се обърна към тях: „Питам ви, какво изисква законът да се прави в събота — добро или зло? Да се спасява живот или да се погубва?“ 10Исус обиколи всички с поглед и каза на човека: „Протегни си ръката!“ Той си протегна ръката и тя оздравя. 11Гняв обзе фарисеите и законоучителите и те започнаха да обсъждат помежду си какво да сторят на Исус.
Исус избира своите дванадесет апостола
(Матей 10:1-4; Марк 3:13-19)
12През онези дни Исус се качи на хълма, за да се моли, и прекара цялата нощ в молитва към Бога. 13На сутринта той събра учениците си, избра дванадесет от тях и ги нарече апостоли:
14Симон, когото нарече Петър,
брат му Андрей,
Яков,
Йоан,
Филип,
Вартоломей,
15Матей,
Тома,
Яков — синът на Алфей,
Симон, наречен Зилот,
16Юда — синът на Яков,
и Юда Искариотски, който по-късно го предаде.
Исус поучава и лекува хората
(Матей 4:23-25; 5:1-12)
17Исус слезе от хълма заедно с апостолите си и застана на едно равно място сред голяма група свои ученици. Там имаше и много хора от цяла Юдея, Ерусалим и крайбрежните градове Тир и Сидон. 18Те бяха дошли да чуят Исус и да бъдат излекувани от болестите си. Измъчваните от зли духове също бяха излекувани. 19Всеки се опитваше да се докосне до Исус, защото от него излизаше сила, която лекуваше всички.
20Исус погледна учениците си и каза:
„Благословени сте вие, бедните,
защото ваше е Божието царство.
21Благословени сте вие,
които сега сте гладни,
защото ще бъдете наситени.
Благословени сте вие,
които сега плачете,
защото ще се смеете от радост.
22Благословени сте, когато хората ви ненавиждат, отлъчват от обществото, обиждат и злословят името ви заради Човешкия Син. 23Ликувайте, когато това стане, и скачайте от радост, защото наградата ви в небето е голяма! Та нали по същия начин предците им се отнасяха с пророците!
24Но горко на вас, богатите,
защото вече сте имали лесен живот.
25Горко на вас,
които сега сте сити,
защото ще гладувате.
Горко на вас,
които сега се смеете,
защото ще скърбите и ще плачете.
26Горко ви, когато всички говорят за вас само добро, защото по същия начин предците им говореха за лъжепророците.
Обичайте враговете си
(Матей 5:38-48; 7:12а)
27На вас, които ме слушате, казвам: обичайте враговете си. Отвръщайте с добро на онези, които ви мразят. 28Благославяйте онези, които ви проклинат. Молете се за онези, които ви причиняват зло. 29Ако някой те удари по едната буза, предложи му и другата. Ако ти отнеме връхната дреха, остави му и ризата си. 30Давай на всеки, който те помоли. Ако някой ти отнеме нещо твое, не си го искай обратно. 31Отнасяйте се с другите така, както искате те да се отнасят с вас. 32Ако обичате само онези, които ви обичат, нима заслужавате да ви похвалят за това? Та нали и грешниците обичат онези, които ги обичат! 33Ако отвръщате с добро само на онези, които ви правят добро, нима заслужавате да ви похвалят за това? Та нали и грешниците правят същото! 34И ако давате назаем само на онези, които очаквате да ви се издължат, нима заслужавате да ви похвалят за това? Та нали и грешниците си дават един друг назаем, като очакват заемът да им бъде върнат. 35Вие обаче обичайте враговете си, правете им добро и давайте назаем, без да очаквате някаква отплата. Тогава наградата ви ще бъде голяма и вие ще бъдете деца на Всевишния. Защото Бог е добър дори към неблагодарните и злите хора. 36Бъдете състрадателни, както вашият Баща е състрадателен.
Не съдете другите
(Матей 7:1-5)
37Не съдете, за да не съдят и вас. Не осъждайте и няма да ви осъждат. Прощавайте, за да прощават и на вас. 38Давайте и ще ви се дава. В ръцете ви ще се излее повече, отколкото можете да държите. Ще получите толкова много, че то ще прелива в скута ви. Защото каквато мярка използвате за другите, такава ще бъде използвана и за вас.“
39Исус им разказа следната притча: „Нима може слепец да води друг слепец? Нали и двамата ще паднат в ямата! 40Ученикът не превъзхожда своя учител, но всеки, когато е напълно обучен, ще бъде като учителя си.
41Защо забелязваш тресчицата в окото на брат си, а не виждаш гредата в собственото си око? 42Нима можеш да кажеш: «Братко, нека извадя тресчицата от окото ти», когато не виждаш гредата в своето? Лицемер! Първо извади гредата от собственото си око. Едва тогава ще виждаш достатъчно ясно, за да извадиш тресчицата от окото на брат си.
Два вида плодове
(Матей 7:17-20; 12:34б-35)
43Доброто дърво не ражда лоши плодове, както и лошото дърво не ражда добри. 44Всяко дърво се познава по плодовете му. Хората не берат смокини от тръни, нито пък грозде — от къпинов храст. 45От сърцето на добрия човек излиза добро, а от сърцето на злия — зло. Устата говори това, с което е пълно сърцето.
Два вида хора
(Матей 7:24-27)
46Защо се обръщате към мен с думите «Господи, Господи!», а не вършите това, което говоря? 47Ще ви дам пример на кого прилича всеки, който идва при мен, чува думите ми и им се подчинява. 48Такъв човек е като строителя, който направил дълбок изкоп и положил основите върху скала. Когато станало наводнение и реката връхлетяла върху къщата, тя не помръднала, защото била здраво построена. 49А този, който чува думите ми, но не се подчинява, прилича на човека, който построил къща направо върху земята, без основи. Когато реката я връхлетяла, къщата се сгромолясала и била напълно разрушена.“
Избрани в момента:
:
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
© 2000 Bible League International