1 Коринтяни 13
13
1Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка. 2И ако имам пророческа <дарба>, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. 3И ако раздам всичкия си имот за прехрана на <сиромасите>, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува. 4Любовта дълго търпи <и> е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, 5не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, 6не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, 7всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. 8Любовта никога не отпада; <другите дарби>, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати. 9Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; 10но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати. 11Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското. 12Защото сега виждаме <нещата> неясно, като в огледало, а тогава <ще ги видим> лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат. 13И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.
Избрани в момента:
1 Коринтяни 13: BG1940
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Bibliata.com
1 Коринтяни 13
13
1Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка. 2И ако имам пророческа <дарба>, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. 3И ако раздам всичкия си имот за прехрана на <сиромасите>, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува. 4Любовта дълго търпи <и> е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, 5не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, 6не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, 7всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. 8Любовта никога не отпада; <другите дарби>, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати. 9Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; 10но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати. 11Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското. 12Защото сега виждаме <нещата> неясно, като в огледало, а тогава <ще ги видим> лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат. 13И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.
Избрани в момента:
:
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Bibliata.com