Деяния 25
25
1А Фест, като зае областта си, подир три дни възлезе от Кесария в Ерусалим. 2Тогава първосвещеникът и юдейските първенци му подадоха жалба против Павла, 3и молейки му се искаха да склони на това против него, - да изпрати да го доведат в Ерусалим; като <крояха да> поставят засада и да го убият на пътя. 4Фест обаче отговори, че Павел <вече> се пази под стража в Кесария, и че сам той скоро щеше да тръгне <за там;> 5затова, рече той, влиятелните между вас нека слязат с мене; и ако има нещо криво в човека, нека го обвинят. 6И като преседя между тях не повече от осем или десет дни, той слезе в Кесария, и на следния ден седна на съдийския стол, и заповяда да доведат Павла. 7И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Ерусалим, го обиколиха и обвиняваха го с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат; 8но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против Кесаря съм извършил някакво престъпление. 9Но Фест, понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, в отговор на Павла каза: Щеш ли да възлезеш в Ерусалим, и там да се съдиш за това пред мене? 10А Павел каза: Аз стоя пред Кесаревото съдилище, гдето трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш. 11Прочее, ако съм злодеец, и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако ни едно от нещата, за които ме обвиняват тия, не е <истинно>, никой не може да ме предаде, за да им угоди. Отнасям се до Кесаря. 12Тогава Фест, след като поразиска <въпроса> със съвета, отговори: Отнесъл си се до Кесаря; при Кесаря ще отидеш. 13А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Феста.
14И като се бавиха там доста време, Фест доложи Павловото дело пред царя, казвайки: Има един човек оставен от Феликса в окови. 15За него, когато бях в Ерусалим, главните свещеници и юдейските старейшини <ми> подадоха жалба и искаха да го осъдя. 16Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек на смърт, преди обвиняемият да е бил <поставен> лице с лице с обвинителите си, и да му е даден случай да говори в своя защита относно обвинението. 17И тъй, когато дойдоха тук заедно <с мене>, на следния ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека. 18Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела, каквито аз предполагах; 19но имаха против него разисквания за техните си вярвания, и за Някой си Исус, Който бил умрял, за Когото Павел твърдеше, че е жив. 20И аз, понеже бях в недоумение как да изпитам за такива неща, попитах дали би отишъл в Ерусалим, там да се съди за това. 21Но понеже Павел се отнесе до решението на Августа, за да се опази <за него>, заповядах да го пазят докле го изпратя при Кесаря. 22Тогава Агрипа <рече> на Феста: Искаше ми се и мене да чуя тоя човек. И той каза: Утре ще го чуеш. 23На следния ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната стая с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда та доведоха Павла.
24Тогава Фест каза: Царю Агрипо, и всички, които присъствувате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми представи жалба, и в Ерусалим, и тука, като крещяха, че той не трябва вече да живее. 25Но аз намерих, че не е сторил нищо достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Августа, реших да го изпратя. 26А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; за това го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипо, та, като стане разпитването <му> да имам какво да пиша. 27Защото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.
Избрани в момента:
Деяния 25: BG1940
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Bibliata.com
Деяния 25
25
1А Фест, като зае областта си, подир три дни възлезе от Кесария в Ерусалим. 2Тогава първосвещеникът и юдейските първенци му подадоха жалба против Павла, 3и молейки му се искаха да склони на това против него, - да изпрати да го доведат в Ерусалим; като <крояха да> поставят засада и да го убият на пътя. 4Фест обаче отговори, че Павел <вече> се пази под стража в Кесария, и че сам той скоро щеше да тръгне <за там;> 5затова, рече той, влиятелните между вас нека слязат с мене; и ако има нещо криво в човека, нека го обвинят. 6И като преседя между тях не повече от осем или десет дни, той слезе в Кесария, и на следния ден седна на съдийския стол, и заповяда да доведат Павла. 7И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Ерусалим, го обиколиха и обвиняваха го с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат; 8но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против Кесаря съм извършил някакво престъпление. 9Но Фест, понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, в отговор на Павла каза: Щеш ли да възлезеш в Ерусалим, и там да се съдиш за това пред мене? 10А Павел каза: Аз стоя пред Кесаревото съдилище, гдето трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш. 11Прочее, ако съм злодеец, и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако ни едно от нещата, за които ме обвиняват тия, не е <истинно>, никой не може да ме предаде, за да им угоди. Отнасям се до Кесаря. 12Тогава Фест, след като поразиска <въпроса> със съвета, отговори: Отнесъл си се до Кесаря; при Кесаря ще отидеш. 13А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Феста.
14И като се бавиха там доста време, Фест доложи Павловото дело пред царя, казвайки: Има един човек оставен от Феликса в окови. 15За него, когато бях в Ерусалим, главните свещеници и юдейските старейшини <ми> подадоха жалба и искаха да го осъдя. 16Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек на смърт, преди обвиняемият да е бил <поставен> лице с лице с обвинителите си, и да му е даден случай да говори в своя защита относно обвинението. 17И тъй, когато дойдоха тук заедно <с мене>, на следния ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека. 18Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела, каквито аз предполагах; 19но имаха против него разисквания за техните си вярвания, и за Някой си Исус, Който бил умрял, за Когото Павел твърдеше, че е жив. 20И аз, понеже бях в недоумение как да изпитам за такива неща, попитах дали би отишъл в Ерусалим, там да се съди за това. 21Но понеже Павел се отнесе до решението на Августа, за да се опази <за него>, заповядах да го пазят докле го изпратя при Кесаря. 22Тогава Агрипа <рече> на Феста: Искаше ми се и мене да чуя тоя човек. И той каза: Утре ще го чуеш. 23На следния ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната стая с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда та доведоха Павла.
24Тогава Фест каза: Царю Агрипо, и всички, които присъствувате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми представи жалба, и в Ерусалим, и тука, като крещяха, че той не трябва вече да живее. 25Но аз намерих, че не е сторил нищо достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Августа, реших да го изпратя. 26А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; за това го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипо, та, като стане разпитването <му> да имам какво да пиша. 27Защото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.
Избрани в момента:
:
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Bibliata.com