Лука 10
10
1След това Господ определи други седемдесет души, и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място гдето сам Той щеше да отиде. 2И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си. 3Идете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци. 4Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте. 5И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом! 6И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас. 7И в същата къща седете, и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща. 8И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат, 9и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас. 10А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете: 11И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило. 12Казвам ви: По-леко ще бъде <наказанието> на Содом в оня ден отколкото на тоя град. 13Горко ти Хоразине! горко ти Витсаидо! защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел. 14Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас. 15И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? до ада ще се смъкнеш. 16Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил. 17И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.
18А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица. 19Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и <власт> над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди. 20Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата. 21В същия час Исус се зарадва чрез Светия Дух, и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за дето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.
22Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и <никой не знае> Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие. 23И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.
24Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате: и не чуха. 25И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот?
26А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш? 27А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си". 28<Исус> му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш. 29Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен? 30В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв. 31А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна. 32Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна. 33Но един самарянин, като пътуваше дойде на <мястото> дето беше той, и като го видя, смили се, 34приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него. 35И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя. 36Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците? 37Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така. 38И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.
39Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му. 40А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне. 41Но Господ в отговор й рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща; 42но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.
Избрани в момента:
Лука 10: BG1940
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Bibliata.com
Лука 10
10
1След това Господ определи други седемдесет души, и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място гдето сам Той щеше да отиде. 2И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си. 3Идете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци. 4Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте. 5И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом! 6И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас. 7И в същата къща седете, и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща. 8И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат, 9и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас. 10А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете: 11И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило. 12Казвам ви: По-леко ще бъде <наказанието> на Содом в оня ден отколкото на тоя град. 13Горко ти Хоразине! горко ти Витсаидо! защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел. 14Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас. 15И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? до ада ще се смъкнеш. 16Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил. 17И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.
18А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица. 19Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и <власт> над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди. 20Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата. 21В същия час Исус се зарадва чрез Светия Дух, и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за дето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.
22Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и <никой не знае> Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие. 23И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.
24Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате: и не чуха. 25И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот?
26А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш? 27А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си". 28<Исус> му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш. 29Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен? 30В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв. 31А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна. 32Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна. 33Но един самарянин, като пътуваше дойде на <мястото> дето беше той, и като го видя, смили се, 34приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него. 35И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя. 36Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците? 37Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така. 38И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.
39Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му. 40А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне. 41Но Господ в отговор й рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща; 42но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.
Избрани в момента:
:
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Bibliata.com