Лука 16
16
1Каза още на учениците Си: Някой си богаташ имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му. 2И той го повика и му рече: Какво е това що слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник. 3Тогава настойникът си рече: Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося срам ме е. 4Сетих се що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството. 5И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми? 6А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро та пиши петдесет. 7После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет. 8И господарят му похвали неверния настойник за гдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината. 9И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та, когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища. 10Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен. 11И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското <богатство>? 12И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето? 13Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.
14Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха. 15И рече им: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се <цени> високо между човеците, е мерзост пред Бога. 16Законът и пророците <бяха> до Иоана; оттогава Божието царство се благовествува, и всеки на сила влиза в него. 17Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне. 18Всеки, който напусне жена си, и се ожени за друга, прелюбодействува; и който се жени за напусната от мъж, той прелюбодействува. 19Имаше някой си богаташ който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво.
20Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му, 21като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха и лижеха раните му. 22Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и бе погребан. 23И в пъкъла, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазара в неговите обятия. 24И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък. 25Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш. 26И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така, че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас. 27А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом; 28защото имам петима братя, за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително място. 29Но Авраам каза: Имат Моисея и пророците; нека слушат тях. 30А той рече: Не отче Аврааме; но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят. 31И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой<, пак> няма да се убедят.
Избрани в момента:
Лука 16: BG1940
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Bibliata.com
Лука 16
16
1Каза още на учениците Си: Някой си богаташ имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му. 2И той го повика и му рече: Какво е това що слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник. 3Тогава настойникът си рече: Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося срам ме е. 4Сетих се що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството. 5И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми? 6А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро та пиши петдесет. 7После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет. 8И господарят му похвали неверния настойник за гдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината. 9И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та, когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища. 10Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен. 11И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското <богатство>? 12И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето? 13Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.
14Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха. 15И рече им: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се <цени> високо между човеците, е мерзост пред Бога. 16Законът и пророците <бяха> до Иоана; оттогава Божието царство се благовествува, и всеки на сила влиза в него. 17Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне. 18Всеки, който напусне жена си, и се ожени за друга, прелюбодействува; и който се жени за напусната от мъж, той прелюбодействува. 19Имаше някой си богаташ който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво.
20Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му, 21като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха и лижеха раните му. 22Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и бе погребан. 23И в пъкъла, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазара в неговите обятия. 24И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък. 25Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш. 26И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така, че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас. 27А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом; 28защото имам петима братя, за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително място. 29Но Авраам каза: Имат Моисея и пророците; нека слушат тях. 30А той рече: Не отче Аврааме; но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят. 31И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой<, пак> няма да се убедят.
Избрани в момента:
:
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Bibliata.com