Матей 27:1-56

А на сутринта всичките главни свещеници и народни старейшини се съвещаваха против Исуса, да Го умъртвят. И когато Го вързаха, заведоха Го и Го предадоха на управителя Пилата. Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че <Исус> бе осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините и каза: Съгреших, че предадох невинна кръв. А те рекоха: Нам що ни е? Ти гледай. И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде и се обеси. А главните свещеници взеха сребърниците и рекоха: Не е позволено да ги туряме в храмовата каса, понеже са цена на кръв. И като се съветваха, купиха с тях грънчаревата нива, за погребване на чужденци. Затова оная нива се нарече кръвна нива<, както се нарича> и до днес. Тогава се изпълни реченото чрез пророк Еремия, който каза: "И взеха тридесетте сребърника, цената на оценения, <Когото> оцениха някои от израилтяните, и дадоха ги за грънчаревата нива, според както ми заповяда Господ". А Исус застана пред управителя; и управителят Го попита, като каза: Ти Юдейският цар ли си? А Исус му рече: Ти казваш. И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отговаряше. Тогава Пилат Му казва: Не чуваш ли за колко неща свидетелствуват против Тебе? Но Той не му отговори нито на едно нещо; тъй щото управителят се чудеше много. А на всеки празник управителят имаше обичай да пуска на народа един от затворниците, когото биха поискали. А тогава имаха един прочут затворник, на име Варава. И тъй, като бяха събрани, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна: Варава ли или Исуса, наречен Христос? (Понеже знаеше, че от завист го предаваха. При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Не струвай нищо на Тоя праведник; защото днес много пострадах насъне поради Него). А главните свещеници и старейшините убедиха народа да изпроси Варава, а Исуса да погубят. Управителят в отговор им рече: Кого от двамата искате да ви пусна? А те рекоха: Варава. Пилат им казва: Тогава какво да правя с Исуса, наречен Христос? Те всички казват: Да бъде разпнат. А той каза: Че какво зло е сторил? А те още повече закрещяха, казвайки: Да бъде разпнат. И тъй Пилат като видя, че никак не помага, а напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред народа, и каза: Аз съм невинен за кръвта на Тоя праведник; вие гледайте. И целият народ в отговор рече: Кръвта Му <да бъде> на нас и на чадата ни. Тогава им пусна Варава; а Исуса би и Го предаде на разпятие. Тогава войниците на управителя заведоха Исуса в преторията, и събраха около Него цялата дружина. И като Го съблякоха, облякоха Го в червена мантия. И сплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и <туриха> тръст в десницата Му; и като коленичиха пред Него, ругаеха Му се, казвайки: Здравей, Царю Юдейски! И заплюваха Го, и взеха тръстта и Го удряха по главата. И след като Му се поругаха, съблякоха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи и Го заведоха да Го разпнат. А на излизане намериха един киринеец, на име Симон; него заставиха да носи кръста Му. И като стигнаха на едно място, наречено Голгота (което значи лобно място), дадоха Му да пие вино размесено с жлъчка; но Той като вкуси, не прие да пие. И когато Го разпнаха, разделиха си дрехите Му, като хвърлиха жребие. И седяха да Го пазят там. И поставиха над главата Му обвинението Му, написано <така:> Тоя е Исус, Юдейският Цар. Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници, един отдясно, и един отляво. А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и думаха: Ти, Който разоряваш храма и за три дни <пак> го съграждаш, спаси Себе Си; ако си Божий Син, слез от кръста. Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Го ругаеха, казвайки: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е Израилевият Цар! нека слезе сега от кръста, и ще повярваме в Него. Упова на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божий Син съм. Със същия< укор> Му се присмиваха и разпнатите с Него разбойници. А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час. А около деветия час Исус извика със силен глас: Или, Или, лама савахтани? сиреч: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? Някои от стоящите там, като чуха, думаха: Той вика Илия. И веднага един от тях се завтече, взе гъба, натопи я в оцет, и като я надяна на тръст, даде Му да пие. А другите казваха: Остави! да видим дали ще дойде Илия да Го избави. А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна. И, ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха, гробовете се разтвориха и много тела на починалите светии бяха възкресени, (които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град, и се явиха на мнозина). А стотникът и ония, които заедно с него пазеха Исуса, като видяха земетресението и всичко що стана, уплашиха се твърде много, и думаха: Наистина тоя беше Син на Бога. Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Исуса от Галилея, и Му служеха; между които бяха Мария Магдалина, и Мария майка на Якова и на Иосия, и майката на Заведеевите синове.