Марко 11
11
1И когато се приближаваха към Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, изпраща двама от учениците Си и казва им: 2Идете в селото, което е на среща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е още възсядал; отвържете го и го докарайте. 3И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук. 4И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и отвързват го. 5И някои от стоящите там им казаха: Какво правите та отвързвате ослето? 6А те им казаха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги. 7И докарват ослето при Исуса, и намятат на него дрехите си; и Той го възседна. 8И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други - клони, като ги сечаха от нивите. 9И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха изподире, викаха: Осанна! благословен, който иде в Господното име! 10Благословено градущето царство на баща ни Давида което иде в Господното име; осанна във висините. 11И влезе <Исус> в Ерусалим, в храма, и, като разгледа всичко, понеже вече се бе свечерило, отиде във Витания с дванадесетте. 12А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.
13И като видя отдалеч една разлистила се смоковница, дойде дано би намерил нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини. 14И Той проговори, думайки й: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това. 15И дойдоха в Ерусалим; <Исус> като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха, и ония, които купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите и столовете на ония, които продаваха гълъбите.
16И не позволяваше да пренесе някой какъвто и да било съд през храма. 17И поучаваше, казвайки им: Не е ли писано, "Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи"? а вие го направихте "разбойнически вертеп". 18И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха <начин> как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му. 19А <всякога> на мръкване Той излизаше вън от града. 20И тъй, като минаваха сутринта, видяха смоковницата, изсъхнала от корен.
21И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смоковницата, която ти прокле, изсъхнала. 22А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога. 23Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане. 24Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне. 25И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения. 26Но ако вие не прощавате, то нито Отец ви, Който е на небесата, ще ви прости съгрешенията. 27И дохождат пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при Него главните свещеници, книжниците и старейшините, и Му казват:
28С каква власт правиш това? или кой Ти е дал тая власт да правиш това? 29Исус им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това. 30Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците? Отговорете Ми. 31И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем - От небето, ще каже - Тогава защо не го повярвахте? 32Но ако речем: От човеците, - бояха се от народа; защото всички искрено считаха Иоана за пророк. 33И тъй, в отговор на Исуса казаха: Не знаем. Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
Избрани в момента:
Марко 11: BG1940
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Bibliata.com
Марко 11
11
1И когато се приближаваха към Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, изпраща двама от учениците Си и казва им: 2Идете в селото, което е на среща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е още възсядал; отвържете го и го докарайте. 3И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук. 4И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и отвързват го. 5И някои от стоящите там им казаха: Какво правите та отвързвате ослето? 6А те им казаха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги. 7И докарват ослето при Исуса, и намятат на него дрехите си; и Той го възседна. 8И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други - клони, като ги сечаха от нивите. 9И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха изподире, викаха: Осанна! благословен, който иде в Господното име! 10Благословено градущето царство на баща ни Давида което иде в Господното име; осанна във висините. 11И влезе <Исус> в Ерусалим, в храма, и, като разгледа всичко, понеже вече се бе свечерило, отиде във Витания с дванадесетте. 12А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.
13И като видя отдалеч една разлистила се смоковница, дойде дано би намерил нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини. 14И Той проговори, думайки й: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това. 15И дойдоха в Ерусалим; <Исус> като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха, и ония, които купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите и столовете на ония, които продаваха гълъбите.
16И не позволяваше да пренесе някой какъвто и да било съд през храма. 17И поучаваше, казвайки им: Не е ли писано, "Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи"? а вие го направихте "разбойнически вертеп". 18И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха <начин> как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му. 19А <всякога> на мръкване Той излизаше вън от града. 20И тъй, като минаваха сутринта, видяха смоковницата, изсъхнала от корен.
21И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смоковницата, която ти прокле, изсъхнала. 22А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога. 23Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане. 24Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне. 25И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения. 26Но ако вие не прощавате, то нито Отец ви, Който е на небесата, ще ви прости съгрешенията. 27И дохождат пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при Него главните свещеници, книжниците и старейшините, и Му казват:
28С каква власт правиш това? или кой Ти е дал тая власт да правиш това? 29Исус им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това. 30Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците? Отговорете Ми. 31И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем - От небето, ще каже - Тогава защо не го повярвахте? 32Но ако речем: От човеците, - бояха се от народа; защото всички искрено считаха Иоана за пророк. 33И тъй, в отговор на Исуса казаха: Не знаем. Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
Избрани в момента:
:
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Bibliata.com