Марко 9:14-29

И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество, и книжници, които се препираха с тях. И веднага, като Го видя цялото множество, смая се, стекоха се и Го поздравяваха. И Той ги попита: За какво се препирате с тях? И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух. И гдето и да го прехване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби, и се вцепенява; и говорих на Твоите ученици да изгонят <беса>, но не можаха. А Той в отговор им каза: О роде невярващ, до кога ще бъда до кога ще бъда с вас? До кога ще ви търпя? Доведете го при Мене. И доведоха го при Него. И като Го видя <хванатият от бяс>, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен. И попита Исус баща му: Колко време има от как му е станало това? А той каза: От детинство. И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш стори нещо, смили се за нас и помогни ни. А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва. Веднага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам Господи! помогни на моето неверие. А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, казвайки му: Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам: Излез от него, и да не влезеш вече в него. И <духът>, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и <детето> стана като мъртво, така щото болшинството, думаха, че е умряло. Но Исус го хвана за ръката и го дигна; и то стана, И когато влезе вкъщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним? И каза им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.