Псалми 102
102
1(По слав. 101). Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе. 2Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато <Те> призова, послушай ме незабавно. 3Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище. 4Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си. 5Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми. 6Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини. 7Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив. 8Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми. 9Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи, 10Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил. 11Дните ми са като уклонила се сянка <по слънчев часовник>, И аз изсъхвам като трева. 12Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
13Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде. 14Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му. 15И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти. 16Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си, 17Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им. 18Това ще се напише за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа. 19Защото Той надникна от Своята света висина, От небето Господ погледна на земята, 20За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт {Еврейски: Синовете на смъртта.}; 21За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим, 22Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа. 23Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
24Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са из родове в родове. 25Отдавна Ти, <Господи>, си основал земята, И дело на Твоите ръце са небесата. 26Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени. 27Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат. 28Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
Избрани в момента:
Псалми 102: BG1940
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Bibliata.com
Псалми 102
102
1(По слав. 101). Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе. 2Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато <Те> призова, послушай ме незабавно. 3Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище. 4Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си. 5Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми. 6Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини. 7Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив. 8Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми. 9Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи, 10Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил. 11Дните ми са като уклонила се сянка <по слънчев часовник>, И аз изсъхвам като трева. 12Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
13Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде. 14Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му. 15И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти. 16Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си, 17Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им. 18Това ще се напише за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа. 19Защото Той надникна от Своята света висина, От небето Господ погледна на земята, 20За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт {Еврейски: Синовете на смъртта.}; 21За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим, 22Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа. 23Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
24Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са из родове в родове. 25Отдавна Ти, <Господи>, си основал земята, И дело на Твоите ръце са небесата. 26Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени. 27Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат. 28Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
Избрани в момента:
:
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Bibliata.com