Псалми 107
107
1(По слав. 106). Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост <трае> до века. 2<Така> нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника, 3Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг {Еврейски: Морето.}. 4<Едни> се скитат по пустинята, <по> усамотен път, Без да намират населен град 5Гладни и жадни, Душата им примираше в тях. 6Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им, 7И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град 8Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада; 9Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага. 10<Други> седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и с желязо,
11Защото се разбунтуваха против Божиите слова, И презряха съвета на Всевишния. 12Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да <им> помогне. 13Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им; 14Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка, И разкъса оковите им. 15Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада; 16Защото разби медните порти, И железните лостове сломи. 17<А пък> безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.
18Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта. 19Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им. 20Изпраща словото Си та ги изцелява, И <ги> отървава от ямите, <в които лежат>. 21Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада; 22И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му. 23Ония <пък>, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,
24Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините, 25Защото, <когато> заповядва и дига бурния вятър, Който повдига <морските> вълни, 26Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините; Душата им се топи от бедствие. 27Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща. 28Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им; 29Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват. 30Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище. 31Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада; 32Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините. 33Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,
34Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й. 35Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори; 36И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене, 37И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба. 38Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им. 39Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга. 40Той излива презрение върху князете, И ги прави да се скитат в пустиня, гдето няма път; 41А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо. 42Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата. 43Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват <човеците> за Господните милости.
Избрани в момента:
Псалми 107: BG1940
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Bibliata.com
Псалми 107
107
1(По слав. 106). Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост <трае> до века. 2<Така> нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника, 3Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг {Еврейски: Морето.}. 4<Едни> се скитат по пустинята, <по> усамотен път, Без да намират населен град 5Гладни и жадни, Душата им примираше в тях. 6Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им, 7И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град 8Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада; 9Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага. 10<Други> седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и с желязо,
11Защото се разбунтуваха против Божиите слова, И презряха съвета на Всевишния. 12Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да <им> помогне. 13Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им; 14Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка, И разкъса оковите им. 15Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада; 16Защото разби медните порти, И железните лостове сломи. 17<А пък> безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.
18Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта. 19Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им. 20Изпраща словото Си та ги изцелява, И <ги> отървава от ямите, <в които лежат>. 21Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада; 22И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му. 23Ония <пък>, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,
24Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините, 25Защото, <когато> заповядва и дига бурния вятър, Който повдига <морските> вълни, 26Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините; Душата им се топи от бедствие. 27Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща. 28Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им; 29Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват. 30Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище. 31Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада; 32Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините. 33Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,
34Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й. 35Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори; 36И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене, 37И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба. 38Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им. 39Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга. 40Той излива презрение върху князете, И ги прави да се скитат в пустиня, гдето няма път; 41А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо. 42Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата. 43Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват <човеците> за Господните милости.
Избрани в момента:
:
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Bibliata.com