Псалми 109
109
1(По слав. 108) За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя; 2Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език; 3Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина. 4За <отплата на> любовта ми те ми станаха противници; Но аз <все съм> на молитва. 5И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми. 6<Господи>, постави нечестив човек над него. И противник {Или: Обвинител.} нека стои отдясно му.
7Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях. 8Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му. 9Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица, 10Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят <хляб>. 11Лихоимецът нека впримчи целия му имот, И чужденци нека разграбят трудовете му. 12Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му. 13Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им. 14Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи; 15Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята, 16Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да <ги> умъртви. 17Да! той обичаше да проклина, и <проклетията> го стигна; Не му беше драго да благославя, и <благословението> се отдалечи от него. 18Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му. 19Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва. 20Това <нека бъде> въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми. 21А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
22Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене. 23Преминал съм като уклонила се сянка <по слънчев часовник;> Изхвърлен съм като скакалец. 24Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си. 25И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава. 26Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си, 27За да познаят, че това е Твоята ръка, <Че> Ти си сторил това, Господи. 28Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели. 29Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха. 30И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля; 31Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.
Избрани в момента:
Псалми 109: BG1940
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Bibliata.com
Псалми 109
109
1(По слав. 108) За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя; 2Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език; 3Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина. 4За <отплата на> любовта ми те ми станаха противници; Но аз <все съм> на молитва. 5И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми. 6<Господи>, постави нечестив човек над него. И противник {Или: Обвинител.} нека стои отдясно му.
7Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях. 8Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му. 9Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица, 10Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят <хляб>. 11Лихоимецът нека впримчи целия му имот, И чужденци нека разграбят трудовете му. 12Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му. 13Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им. 14Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи; 15Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята, 16Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да <ги> умъртви. 17Да! той обичаше да проклина, и <проклетията> го стигна; Не му беше драго да благославя, и <благословението> се отдалечи от него. 18Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му. 19Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва. 20Това <нека бъде> въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми. 21А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
22Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене. 23Преминал съм като уклонила се сянка <по слънчев часовник;> Изхвърлен съм като скакалец. 24Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си. 25И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава. 26Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си, 27За да познаят, че това е Твоята ръка, <Че> Ти си сторил това, Господи. 28Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели. 29Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха. 30И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля; 31Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.
Избрани в момента:
:
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Bibliata.com