Псалми 119:81-96

Каф. Душата ми примира за Твоето спасение; <Но> аз се надявам, на Твоето слово. Очите ми чезнат за <изпълнението на> словото Ти, Като казвам: Кога ще ме утешиш? Защото станах като мех в дим; Но пак не забравям Твоите повеления. Колко са дните на Твоя слуга? Кога ще извършиш съдба против гонителите ми: Горделивите изкопаха ями за мене, Като се противят на Твоя закон. Всичките Твои заповеди са верни; <Понеже човеците> ме гонят с лъжи, Ти ми помогни. Без малко щяха да ме погубят на земята; Но аз не оставих Твоите правила. Съживи ме според милосърдието Си; Така ще пазя свидетелството на Твоите уста. Ламед. Господи Твоето слово Е утвърдено на небето до века. Верността Ти пребъдва из род в род; Ти си основал земята и тя стои. Колкото за Твоите наредби, те и до днес стоят, Защото всички са Твои слуги. Ако Твоят закон не беше ми наслада, То аз и тогава бих загинал в скръбта си. До века няма да забравя Твоите правила, Защото чрез тях си ме съживил. Твой съм аз; спаси ме, Защото потърсих Твоите правила. Нечестивите ме чакаха за да ме погубят; Но аз ще внимавам в Твоите свидетелства. Видях граница на всяко съвършенство Но Твоята заповед е твърде широка.