Псалми 78:40-72

Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна, Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев! Не си спомнюваха <силата на> ръката Му В деня, когато ги избави от противника, Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис, И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият; <Как> прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха, И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци; <Как> порази с град лозята им, И със светкавици черниците им, И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии; <Как> изля върху тях пламенния Си гняв, Негодуване, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието, - Изравни пътя за гнева Си, Не пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им; <Как> порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите <им> в шатрите на Хама, А людете Си изведе като овце и заведе ги като стадо в пустинята, И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето <ги> покри; <Как> ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби, И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена. Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против <Него>, И не пазеха наредбите Му, Но връщаха се назад, и обхождаха се невярно както бащите им; Измятаха се като неверен лък. Защото Го разгневяваха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност. Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля, Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците, И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка. Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследството Си. Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни. Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха. Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който <ободрен> от вино, вика; И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване. При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра; Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби. Съгради светилището Си като <небесните> възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги. Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овцете; Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля. Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.