Първо Коринтяни 3:1-17

И аз, братя, не можах да ви говоря като на духовни, а като на плътски хора, като на пеленачета в Христовата вяра. Нахраних ви с мляко, а не с твърда храна, защото не можехте да я приемете, пък и сега още не можете, понеже сте плътски. И наистина, щом между вас има завист, вражда и разногласия, не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки? Защото щом един казва: „Аз съм на Павел“, а друг – „Аз съм на Аполос“, нима не сте плътски? Какво всъщност е Павел? Какво е Аполос? Не са ли те служители, чрез които вие повярвахте? И всеки се труди, според колкото Господ му е дал. Аз посадих, Аполос поливаше, но Бог направи да израсте. Така че нито който сади, е нещо, нито който полива, а само Бог, Който прави да расте. Който сади и който полива, са едно и също. Но всеки ще получи наградата според труда си. Защото ние сме Божии сътрудници, а вие сте Божия нива, Божие здание. Според дадената ми от Бога благодат аз, като опитен първостроител, положих основа, а друг зида върху нея. Но нека всеки внимава как зида нататък. Всъщност никой не може да положи друга основа, различна от положената, която е Иисус Христос. Ако върху тази основа някой зида със злато, сребро, скъпоценни камъни, дърво, сено или слама, делото на всеки ще стане явно – денят на съда ще го покаже, понеже то чрез огън се открива и огънят ще изпита какво е делото на всеки. И ако делото, което някой е градил, устои, той ще получи награда. А чието дело изгори, ще претърпи загуба – сам той ще се спаси, но така, сякаш е минал през огън. Нима не знаете, че вие сте Божий храм и Божият Дух живее у вас? Ако някой унищожава Божия храм, Бог него ще унищожи. Защото Божият храм е свят, а този храм сте вие.