Четвърто Царе 6:24-33

По-късно арамейският цар Венадад събра цялата си войска, излезе и обсади Самария. През време на обсадата настана голям глад в Самария, така че една глава на магаре се продаваше за осемдесет сикли сребро, а четвърт каб гълъбова тор – за пет сикли сребро. Веднъж израилският цар минаваше отгоре по градската стена и една жена извиси към него глас на ридание: „Помогни ми, господарю царю!“ Той отвърна: „Ако Господ не ти помогне, с какво ще ти помогна аз? От хармана ли ще взема или от лина?“ Тогава царят я запита: „Какво те мъчи?“ Тя отговори: „Тази жена ми каза: „Дай своя син, за да го изядем днес, а моя син ще изядем утре.“ Така ние сварихме моя син и го изядохме. На следващия ден аз ѝ казах: „Дай своя син, за да го изядем.“ Но тя скри сина си.“ Когато царят чу думите на жената, той раздра дрехите си. Той стори това, докато вървеше по градската стена, и народът видя, че той носи само вретище върху тялото си. Той каза: „Нека Господ ми направи това и още повече, ако днес главата на Елисей, Сафатовия син, остане на раменете му!“ А Елисей седеше в дома си и стареите седяха при него. И царят изпрати при него един от своите хора. Преди пратеникът да дойде при Елисей, той каза на стареите: „Виждате ли, че синът на убиеца прати да ми отсекат главата? Сега, когато пратеникът дойде, затворете вратата и го притиснете с нея. Защото, ето – след пратеника идва и тропотът от нозете на господаря му.“ Докато той още говореше с тях, пратеникът пристигна при него и царят каза: „Ето какво бедствие ме постигна от Господа! Какво още да очаквам от Него?“