Деяния 13:13-52

Като отплаваха от Пафос, Павел и онези, които бяха с него, стигнаха до Перга в Памфилия. Йоан обаче се отдели от тях и се върна в Йерусалим. Те пък продължиха от Перга и стигнаха до Антиохия в Писидия. А в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха. След четенето на закона и пророците началниците на синогогата изпратиха да им кажат: „Братя, ако имате думи за утеха към народа, говорете.“ Павел стана и като даде знак с ръка, каза: „Израилтяни и вие, които се боите от Бога, чуйте! Бог на израилския народ избра предците ни, въздигна народа, докато те живееха като чужденци в египетската земя, и със силна ръка ги изведе оттам. Около четиридесет години ги храни в пустинята и като изтреби седем народа в ханаанската земя, раздели между тях по жребий земята им. А около четиристотин и петдесет години след това им даде съдии до пророк Самуил. После поискаха цар и Бог им даде Саул, син на Кис, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години. А след като го отхвърли, издигна им за цар Давид, за когото изрече свидетелство: „Намерих мъж по сърцето Си – Давид, сина на Йесей. Той ще изпълни всичко, което искам.“ От неговото потомство според обещанието Си Бог въздигна Иисус – Спасител на Израил. А преди Неговото идване Йоан проповядваше покайно кръщение на целия израилски народ. И когато Йоан завършваше своето дело, казваше: „За кого ме смятате? Аз не съм Христос. Но ето след мене идва Онзи, на Когото не съм достоен да развържа обувките на нозете“. Към вас, братя, синове на Авраамовия род, и към онези между вас, които се боят от Бога, е отправено посланието за това спасение. Защото жителите на Йерусалим и техните водачи не Го познаха. Ала като Го осъдиха, те изпълниха думите на пророците, които се четат всяка събота. И макар да не намериха никаква вина, заслужаваща смърт, поискаха от Пилат да Го убие. А когато извършиха всичко, което бе писано за Него, снеха Го от дървото и Го положиха в гроб. Но Бог Го възкреси от мъртвите. В продължение на много дни Той се явяваше на онези, които бяха тръгнали с Него от Галилея за Йерусалим и които сега са Негови свидетели пред народа. И ние ви благовестим сега, че обещанието, дадено на предците, Бог изпълни спрямо нас, техните деца, като възкреси Иисус, както е писано и във втория псалом: „Ти си Мой Син. Аз днес Те родих.“ А това, че Го е възкресил от мъртвите, за да не се връща вече към тление, посочва с думите: „Ще ви дам светите и непреходни дарове, обещани на Давид.“ Затова и на друго място казва: „Няма да допуснеш осветеният от Тебе да изпита тление.“ Защото Давид, след като служи на своя род, почина по Божия воля, погребан бе до предците си и изпита тление. Но Онзи, Когото Бог възкреси, тление не изпита. И тъй, знайте, братя, че чрез Него ви се възвестява прошка на греховете. И всеки вярващ получава оправдаване чрез Него за всичко, за каквото вие не сте могли да получите оправдаване чрез Мойсеевия закон. Пазете се обаче да не се случи с вас казаното в Пророците: „Погледнете, високомерни, чудете се и изчезнете! Защото такова дело върша Аз във ваши дни, за което не бихте повярвали, ако някой ви разкаже“.“ На излизане от юдейската синагога езичниците ги молеха следващата събота отново да им говорят за тези неща. А когато събранието бе разпуснато, мнозина юдеи и благочестиви прозелити тръгнаха след Павел и Варнава, които беседваха с тях и ги убеждаваха да пребъдват в Божията благодат. Следващата събота почти целият град се събра да чуе Божието слово. Но юдеите, като видяха множеството хора, се изпълниха със завист, възразяваха на това, което говореше Павел, и отправяха оскърбления и хули. Тогава Павел и Варнава открито заявиха: „Първо на вас трябваше да бъде проповядвано Божието слово. Но понеже го отхвърляте и сами се оказвате недостойни за вечен живот, ето обръщаме се към езичниците. Защото Господ тъй ни заповяда: „Поставих те за светлина на езичниците, за да донесеш спасение за цялата земя“.“ Като слушаха това, езичниците се радваха и прославяха учението на Господа. И повярваха всички, отредени за вечен живот. А учението на Господа се разпространяваше по цялата област. Юдеите обаче, като подбудиха набожните жени от знатно потекло и градските първенци, предизвикаха гонение против Павел и Варнава и ги прогониха от своите предели. Те отърсиха праха от нозете си срещу тях и отидоха в Икония. А учениците се изпълваха с радост и със Светия Дух.