Деяния 20
20
Апостол Павел в Македония и Елада
1 #
Деян. 19:21; 2 Кор. 2:12-13 Когато вълненията утихнаха, Павел повика учениците и след като даде наставления, сбогува се с тях и тръгна, за да отиде в Македония. 2А като премина през онези области и с много слова насърчи вярващите, отиде в Гърция. 3#Деян. 9:23; 20:19; 23:12-30Там престоя три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато се готвеше да отплава за Сирия, той взе решение да се върне през Македония. 4#Деян. 16:1-2; 19:22,29; 21:29; 27:2; Еф. 6:21; Кол. 4:10; 2 Тим. 4:12,20; Тит 3:12; Флм. 24До Мала Азия го придружаваха бериецът Сосипатър, син на Пир – от Бер, солуняните Аристарх и Секунд, Гай от Дерва и Тимотей, и азийците Тихик и Трофим. 5Те тръгнаха преди нас и ни чакаха в Троада. 6#2 Тим. 4:13А ние отплавахме от Филипи след дните на Безквасниците и за пет дена стигнахме при тях в Троада, където прекарахме седем дена.
Възкресяване на Евтих
7В първия ден на седмицата учениците се бяха събрали да разчупят хляба и Павел говореше с тях. И понеже на другия ден щеше да тръгне, продължи речта си до полунощ. 8В горната стая, където се бяхме събрали, горяха много свещи. 9Един младеж на име Евтих беше седнал на прозореца. И докато Павел продължаваше да говори, налегна го дълбок сън. Унесен в съня си, той падна от третия етаж и го вдигнаха мъртъв. 10#3 Цар. 17:21; 4 Цар. 4:32-33; Мк. 5:39Павел слезе, спусна се към него и като го прегърна, рече: „Не се безпокойте, душата му си е в него!“ 11И като се качи горе, разчупи хляба, яде и говори дълго, чак до зори, а след това отпътува. 12Тогава заведоха момчето живо вкъщи и утехата им беше голяма.
Пътуване към Милет
13А ние отидохме по-отрано на кораба и отплавахме за Асос, откъдето щяхме да вземем Павел. Така беше и поръчал, защото имаше намерение сам да отиде пеша. 14И когато се срещна с нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин. 15На другия ден отплавахме оттам и се спряхме недалеч от Хиос. А на следващия стигнахме в Самос и като престояхме в Трогилия, дойдохме на другия ден в Милет. 16#Деян. 19:21Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Мала Азия, понеже бързаше, ако му е възможно, да бъде в Йерусалим за деня Петдесетница.
Реч на апостол Павел пред презвитерите в Ефес
17От Милет обаче изпрати в Ефес да повикат църковните презвитери. 18#2 Кор. 1:8-9; 1 Сол. 1:5; 2:1-12И когато пристигнаха при него, той им рече: „Вие знаете как от първия ден, когато стъпих в Мала Азия, бях с вас през цялото време, 19#2 Кор. 11:23-29служейки на Господа с голямо смирение и много сълзи сред изпитания, които ме сполетяваха поради злите замисли на юдеите; 20#Деян. 20:27как не пропуснах да ви съобщя нищо полезно и да ви поуча пред народа и по къщите, 21как проповядвах на юдеи и на елини покаяние пред Бога и вяра в нашия Господ Иисус Христос. 22#Деян. 19:21И ето сега, пленник на Духа, аз отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ми се случи там 23#Деян. 21:4,11-13#Деян. 21:33освен онова, което Светият Дух свидетелства по всички градове – че ме чакат окови и скърби. 24#Деян. 26:15-18; Фил. 1:20-26; 2 Тим. 4:6-8Но аз за нищо не се безпокоя, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господ Иисус – да проповядвам благовестието за Божията благодат. 25И сега, ето аз зная, че няма вече да видите лицето ми всички вие, които обиколих и проповядвах за Божието царство. 26#Деян. 18:6Затова в днешния ден заявявам пред вас, че съм невинен за кръвта на всеки от вас, 27#Деян. 20:20защото не пропуснах да ви известя цялата Божия воля. 28#Еф. 1:14; Евр. 9:12; 1 Пет. 1:18-19; 5:1-3И тъй, внимавайте за себе си и за цялото стадо, на което Светият Дух ви е поставил за епископи, за да пасете църквата на Господа и Бога, която Той придоби чрез Своята кръв. 29#Мт. 7:15Аз знам, че като си замина, сред вас ще се втурнат свирепи вълци, които няма да щадят стадото. 30#2 Пет. 2:1-3; 1 Йн. 2:19Пък и сред вас самите ще се явят мъже, които ще говорят измамни думи, за да увличат вярващите след себе си. 31#Деян. 20:19Затова бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всеки един от вас. 32А сега, братя, предавам ви на Бога и на Неговото благодатно слово. Той може да напътства по-добре и да ви даде наследство заедно с всички осветени. 33#1 Цар. 12:3; Мт. 10:8-9; 1 Сол. 2:9; 2 Сол. 3:7-9От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха. 34#Деян. 18:3; 1 Кор. 4:12Сами знаете, че тези мои ръце ми послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене. 35#Еф. 4:28С всичко ви показах, че така трябва да се трудите и да подпомагате слабите, и да помните думите на Господ Иисус, защото Сам Той каза: „По-блажено е да се дава, отколкото да се взима“.“ 36И като рече това, той коленичи и се помоли заедно с всички тях. 37Тогава всички плакаха много, прегръщаха Павел и го целуваха, 38#Деян. 20:25наскърбени най-много от това, което каза – че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.
Избрани в момента:
Деяния 20: НП
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Съвременен български превод (с DC books) © Българско библейско дружество, 2013