Естир (според Септуагинта) 5
5
1[1] На третия ден, след като престана да се моли, Естир свали от себе си дрехата за покаяние и се облече като царица.
Естир при цар Артаксеркс
2[1а] В цялото си великолепие тя призова всевиждащия Бог и Спасител и се отправи на път с две слугини, като се облягаше нежно на едната, а другата вървеше след нея и придържаше дрехата ѝ. 3[1б] Тя беше прекрасна в цвета на хубостта си, на лицето – радост, сякаш бе изпълнена с любов, но сърцето ѝ беше свито от страх. 4[1в] И като премина през всички врати на двореца, застана пред царя. Той седеше на царския си престол, облякъл дрехата с всички знаци на своето величие, и целият в злато и скъпоценни камъни, предизвикваше огромно страхопочитание. 5[1г] Царят вдигна лице, огрято от слава, и погледна силно разгневен. На царицата ѝ прималя, лицето ѝ стана бледо и тя без сили склони глава на рамото на слугинята, която я придружаваше. 6[1д] Тогава Бог превърна гнева на царя в кротост, той бързо стана от престола си и я взе в обятията си, докато тя се съвземе. После започна да я утешава и кротко се обърна към нея с думите: 7[1е] „Какво ти е, Естир? Аз те обичам като брат. Аз съм твой съпруг. Много си ми скъпа. Не се страхувай, ти няма да умреш! Заповедта се отнася за другите, не за тебе. Приближи се!“
8[2] И царят вдигна златния скиптър, положи го върху шията ѝ, целуна я и каза: „Говори ми!“ Тя му отвърна: „Господарю! Сякаш Божий ангел видях 9[2а] в тебе и сърцето ми примря от страх пред твоето величие. Всички ти се удивляват, господарю, а погледът ти е изпълнен с милост.“ 10[2б] И докато говореше, отново ѝ прималя. Тревога обзе царя, а всичките му слуги започнаха да я утешават.
Естир кани царя и Аман на угощение
11[3] #Ест.Септ. 5:1в; 7:2; 9:12; Мк. 6:23Тогава царят рече: „Какво ти е, Естир? Какво е твоето желание? Дори да е половината ми царство – твое ще е!“ 12[4] Естир отговори: „За мене днешният ден е особен. Ако царят благоволи, нека той дойде с Аман на угощението, което ще приготвя днес.“ 13[5] И царят нареди: „Доведете по-скоро Аман, за да се изпълни желанието на Естир!“ Така те двамата дойдоха на угощението, което Естир беше приготвила. 14[6] По време на пиршеството царят попита Естир: „Какво ти е, царице Естир? Каквото пожелаеш, ще бъде изпълнено.“ 15[7] А тя отговори: „Ето моето желание и моята молба: 16[8] ако съм спечелила благоволението на царя, нека царят дойде с Аман отново утре на угощението, което ще приготвя за тях, ще бъде също както днес.“
Планът на Аман срещу Мардохей
17[9] Весел и доволен, Аман се раздели с царя. Но когато видя Мардохей в царския двор, обзе го силен гняв. 18[10] Като си дойде у дома, той извика приятелите си и жена си Зосара 19[11] и заразказва за своето богатство, за почитта, която царят му е оказал, и как го въздигнал за пръв съветник и военачалник в царството си. 20[12] „Царица Естир“, продължи той, „не покани с царя никой друг на угощението освен мене. Утре отново съм поканен. 21[13] Но като видя юдеина Мардохей в царския двор, ми става противно.“ 22[14] А жена му Зосара и неговите приятели му рекоха: „Нека приготвят дърво, високо петдесет лакътя, и утре кажи на царя да обесят Мардохей на него. После отиди с царя на угощението да се веселиш.“ Тези думи се понравиха на Аман и той нареди да приготвят дървото.
Избрани в момента:
Естир (според Септуагинта) 5: НП
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Съвременен български превод (с DC books) © Българско библейско дружество, 2013
Естир (според Септуагинта) 5
5
1[1] На третия ден, след като престана да се моли, Естир свали от себе си дрехата за покаяние и се облече като царица.
Естир при цар Артаксеркс
2[1а] В цялото си великолепие тя призова всевиждащия Бог и Спасител и се отправи на път с две слугини, като се облягаше нежно на едната, а другата вървеше след нея и придържаше дрехата ѝ. 3[1б] Тя беше прекрасна в цвета на хубостта си, на лицето – радост, сякаш бе изпълнена с любов, но сърцето ѝ беше свито от страх. 4[1в] И като премина през всички врати на двореца, застана пред царя. Той седеше на царския си престол, облякъл дрехата с всички знаци на своето величие, и целият в злато и скъпоценни камъни, предизвикваше огромно страхопочитание. 5[1г] Царят вдигна лице, огрято от слава, и погледна силно разгневен. На царицата ѝ прималя, лицето ѝ стана бледо и тя без сили склони глава на рамото на слугинята, която я придружаваше. 6[1д] Тогава Бог превърна гнева на царя в кротост, той бързо стана от престола си и я взе в обятията си, докато тя се съвземе. После започна да я утешава и кротко се обърна към нея с думите: 7[1е] „Какво ти е, Естир? Аз те обичам като брат. Аз съм твой съпруг. Много си ми скъпа. Не се страхувай, ти няма да умреш! Заповедта се отнася за другите, не за тебе. Приближи се!“
8[2] И царят вдигна златния скиптър, положи го върху шията ѝ, целуна я и каза: „Говори ми!“ Тя му отвърна: „Господарю! Сякаш Божий ангел видях 9[2а] в тебе и сърцето ми примря от страх пред твоето величие. Всички ти се удивляват, господарю, а погледът ти е изпълнен с милост.“ 10[2б] И докато говореше, отново ѝ прималя. Тревога обзе царя, а всичките му слуги започнаха да я утешават.
Естир кани царя и Аман на угощение
11[3] #Ест.Септ. 5:1в; 7:2; 9:12; Мк. 6:23Тогава царят рече: „Какво ти е, Естир? Какво е твоето желание? Дори да е половината ми царство – твое ще е!“ 12[4] Естир отговори: „За мене днешният ден е особен. Ако царят благоволи, нека той дойде с Аман на угощението, което ще приготвя днес.“ 13[5] И царят нареди: „Доведете по-скоро Аман, за да се изпълни желанието на Естир!“ Така те двамата дойдоха на угощението, което Естир беше приготвила. 14[6] По време на пиршеството царят попита Естир: „Какво ти е, царице Естир? Каквото пожелаеш, ще бъде изпълнено.“ 15[7] А тя отговори: „Ето моето желание и моята молба: 16[8] ако съм спечелила благоволението на царя, нека царят дойде с Аман отново утре на угощението, което ще приготвя за тях, ще бъде също както днес.“
Планът на Аман срещу Мардохей
17[9] Весел и доволен, Аман се раздели с царя. Но когато видя Мардохей в царския двор, обзе го силен гняв. 18[10] Като си дойде у дома, той извика приятелите си и жена си Зосара 19[11] и заразказва за своето богатство, за почитта, която царят му е оказал, и как го въздигнал за пръв съветник и военачалник в царството си. 20[12] „Царица Естир“, продължи той, „не покани с царя никой друг на угощението освен мене. Утре отново съм поканен. 21[13] Но като видя юдеина Мардохей в царския двор, ми става противно.“ 22[14] А жена му Зосара и неговите приятели му рекоха: „Нека приготвят дърво, високо петдесет лакътя, и утре кажи на царя да обесят Мардохей на него. После отиди с царя на угощението да се веселиш.“ Тези думи се понравиха на Аман и той нареди да приготвят дървото.
Избрани в момента:
:
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Съвременен български превод (с DC books) © Българско библейско дружество, 2013